Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Добре. Колко ви трябва, „Еърбридж“? Предполагам, че сте „Сааб 340“.
Образът на по-малкия турбореактивен пътнически самолет пробяга в съзнанието на Кен. Авиокомпания „Еърбридж“ ги използваше за обслужване на по-кратки полети. Но ако отговореше утвърдително, когато кацнеше, щеше да има усложнения.
— Не. Боинг седем-три-седем. Трябват ми дванайсет-тринайсет тона.
Гласът от кулата прозвуча изненадано, но отговорът беше такъв, какъвто Кен искаше да чуе.
— Имаме само една осемтонна цистерна. Ще ви заредим на два пъти.
— Колко време ще отнеме?
— Двайсетина минути.
— Добре. Моля, пригответе цистерната. Не безпокойте диспечерите. Вече съм дал координатите си и те искат всичко да приключи бързо.
— Прието. Кога ще бъдете тук?
Кен погледна надясно, към планините Сан Хуан, и пресметна оставащото разстояние.
— След дванайсет минути.
— Ще бъдем готови, но сигурни ли сте, че ще можете да кацнете и отново да излетите от нашата писта?
— Проверих плътността на въздуха и товара. Ще се справим.
Кен изключи предавателя и отново провери местонахождението на лъскавия Гълфстрийм, който трептеше на екрана на по-малко от сто метра пред него и беше едва петнайсет метра по-високо. Улф повиши тягата и намали още разстоянието. Опашката на гълфстрийма беше точно над носа на боинга.
— Ако това е поредната демонстрация, за да ме уплашиш, по-добре не си прави труда — изсумтя Бостич. — Вече съм достатъчно ужасен.
— Този път не е.
— Къде ще кацнеш?
Улф тихо изсумтя.
— В Телърайд. Най-високото пътническо летище в Северна Америка. Всички го смятат за неподходящо за Боинг 737.
— Така ли? Искаш да кажеш, че е неизползваемо?
Кен кимна.
— Почти.
После леко намали и започна да се спуска, като внимателно държеше боинга под гълфстрийма и радарното изображение. Намали скоростта до хиляда и осемстотин метра в минута. Когато планинските върхове останаха високо над тях и заедно с тях повечето радарни лъчи от центъра в Денвър, той набра на компютъра кода на Телърайд и рязко зави на запад, към превала за Телърайд близо до миньорското градче Пандора.
— Пак ли? — попита Бостич и се скова, като видя приближаващите се очертания на хребета.
Улф поклати глава.
— Не, този път не. Ще летя ниско, докато се приближим. Ще мина на цели сто и петдесет метра.
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 14:57
Кет Бронски тръгна да каже на Бил Норт какво става и неочаквано спря на вратата. Норт обезпокоено пристъпи към нея.
— Дейн, би ли направил нещо? — обърна се Кет към пилота.
— Разбира се, Кет. Какво?
— Кажи на центъра в Денвър, че за миг ще изключиш транспондера си. Провери дали ще видят две „боядисани кожи“.
Той кимна и се усмихна, после натисна бутона на предавателя и едновременно с това изключи транспондера. Отговорът дойде след трийсет секунди.
— Не, Пет Лима Лима. Виждам само вас.
Тя кимна.
— Трябваше да се досетя. Изключих летището в Телърайд поради същата причина, поради която той го е включил.
— Да съобщя ли на Франк? — попита Бил.
Кет поклати глава.
— Още не. Дейн, можеш ли да обърнеш и да се отправиш към Телърайд? И да се приземим там?
— Да, и на двата въпроса.
Той изключи автопилота, направи десен завой и започна да се спуска, после натисна бутона, за да информира Денвър какви са намеренията им.
— Ако кацне там, той може и да не успее да излети, Кет — тихо каза Норт.
Тя кимна.
— Знам. Надявам се, че ще свали пътниците, ще остане там и ще преговаряме. Ясно му е, че не можем да докараме подкрепления, поне не толкова бързо.
— Обикновено какво ви е необходимо?
Кет прехапа устни.
— За предпочитане е специализиран отряд за борба с тероризма от ФБР. Може би оръжие. Човешка сила. Има различни начини да се справим със ситуацията, но Телърайд… Била съм там веднъж. Мисля, че освен областен шериф и полиция нямат друго.
Тя млъкна и се вторачи в прозореца. Мислите й се върнаха към Кен Улф. Опита се да предвиди следващия му ход. После се свърза с Франк Ботъл.
— Той отива в Телърайд, Колорадо, Франк. Трябва да закараме там, каквото можем.
— Кет…
— Какво?