Знакът на Атина

ТРИ!

Франк се превърна в човек и удари с рамо стената. Треньорът се завъртя като Чък Норис и ритна стъклото с копито. Пърси използва цялата си сила, за да удари стъкленото топче в стената, но и направи нещо повече. Призова водата на помощ и този път не прие не за отговор. Усети налягането в аквариума и го използва. Водата обичаше да е свободна. С времето тя преодоляваше всяка бариера и — подобно на Пърси — мразеше да бъде ограничавана. Той си спомни за Анабет, за това, че иска да е отново с нея. Помисли си как иска да унищожи този противен морски затвор. Как иска да натика тъпия микрофон на Форкис в грозната му уста. Двеста хиляди литра вода отговориха на гнева му.

Стъклото се счупи. Първо се напука, а после аквариумът избухна. Пърси попадна в огромна вълна и в следващия миг се озова на пода на амфитеатъра заедно с Франк, няколко големи стъклени топчета и купчина пластмасови водорасли. Кето тъкмо се бе изправила, когато статуята на гмуреца я събори, като че ли искаше да я прегърне.

Тренер Хедж изплю малко солена вода.

— Джаксън, какво, в името на Пан, правеше там?

— Форкис! — успя да каже Пърси. — Капан! Да бягаме!

Навсякъде проехтяха аларми. Тримата се затичаха покрай аквариумите с нереидите, а после и покрай тези с телкините. Пърси искаше да ги освободи, но не знаеше как. Те бяха упоени и бавни, освен това бяха морски създания. Нямаше да оцелеят, ако не намереше начин да ги върне в океана.

А ако Форкис ги хванеше, Пърси бе сигурен, че няма да успее да победи морския бог. Пък и Кето щеше да му помогне, готова да нахрани чудовищата си с тях.

— Ще се върна — обеща Пърси, но създанията от изложбата с нищо не показаха, че са го чули. Гласът на Форкис прогърмя от звуковата уредба:

— Пърси Джаксън!

Наоколо засвяткаха лампи и искри. Димни колелца във формата на понички изпълниха коридорите. Разнесе се драматична музика от пет или шест различни песни, звучащи едновременно по говорителите. Пожари избухнаха от включилите се едновременно ефекти.

Пърси, тренер Хедж и Франк излязоха, като се препъваха по стъкления тунел. Намериха се в залата с китовите акули. Смъртната част от градския аквариум бе пълна с пищящи хора — семейства и групи от летни лагери, които тичаха във всички посоки, докато служителите на парка търчаха напред-назад и се мъчеха да убедят хората, че всичко е наред, че алармата просто се е повредила.

Пърси обаче знаеше истината. Той и приятелите му се присъединиха към смъртните и се затичаха към изхода.