Знакът на Атина

Водата не му се подчини. Може би беше омагьосана или пък служеше на Форкис. Пърси се съсредоточи толкова силно, че ушите му изпукаха, но единственото, което постигна, бе, че счупи капака на ковчежето със съкровище.

Това е — помисли си той обезсърчен. — До края на дните си ще живея в пластмасова захарна къщурка и ще се бия със своя приятел, златната рибка, докато чакам вечерята.

Форкис им бе обещал, че ще обикнат новия си дом. Пърси си спомни за замаяните телкини, нереиди и хипокампи, които плуваха в кръг, отегчени от живота. Мисълта, че ще свърши като тях, не го успокои.

Замисли се и върху думите на Форкис. Може би морският бог беше прав. Дори ако успееха да се измъкнат, как щяха да победят гигантите без помощта на някой бог? Може би Бакхус щеше да им помогне. Той бе побеждавал близнаците и преди, но сега не искаше да се намеси, ако не бъде почетен по някакъв шантав начин. На Пърси му се повръщаше от самата мисъл, че трябва да отдаде почит на Бакхус.

Виж! — обади се Франк.

Пред аквариума Кето водеше тренер Хедж през амфитеатъра. Тя му говореше нещо, а треньорът кимаше и се възхищаваше на стадиона.

Тренер! — извика Пърси. След това разбра, че е безнадеждно. Треньорът надали можеше да чува телепатични крясъци.

Франк удари главата си в аквариума. Хедж не го забеляза.

Кето го развеждаше из амфитеатъра, без дори да поглежда към аквариума. Очевидно все още го смяташе за празен. Тя посочи към далечния край на стаята, сякаш казваше: „Хайде. Нататък има още гнусни морски чудовища“.

Пърси осъзна, че имат още няколко секунди, преди треньорът да си тръгне. Той заплува подире им, но — за разлика от обикновено — водата не помагаше на движенията му. Всъщност изглеждаше, все едно го бута назад.

Той пусна Въртоп и заплува с две ръце.

Тренер Хедж и Кето бяха на няколко метра от изхода.

Отчаян, Пърси взе една голяма стъклена топка и я метна, все едно щеше да събаря кегли. Тя се удари в стъклото с тихо „туп“, което далеч не беше достатъчно силно, за да привлече нечие внимание.

Сърцето на Пърси прескочи удар.

Тренер Хедж обаче имаше слух на сатир. Той погледна през рамо. Когато видя Пърси, изражението му се смени няколко пъти в рамките на секунда — неразбиране, изненада, гняв, а след това маска на спокойствие.

Преди Кето да забележи, Хедж посочи към върха на амфитеатъра, все едно извика: „Богове на Олимп, какво е това?“.

Кето се обърна. Тренер Хедж незабавно свали едната си обувка и изрита в тила богинята като нинджа с копитото си. Кето се свлече на пода.