Тайният орден

Междувременно патрулни полицаи и агенти от ФБР кръстосваха надлъж и шир центъра на града, включително района около сградата на Дървото на свободата и гробището „Гренъри“. На друга група бе възложено да прегледа всички записи от камери, до които успяха да се доберат, от последните четирийсет и осем часа, включително от камерите на летището, на гарата и автогарата.

Маркорт беше убита в нощта, в която бе отвлечена. Съдейки по начина, по който бяха отрязани ушите ѝ, както и тези на Кели Дейвис, Харват бе убеден, че извършителят е един и същ. Все беше успял по някакъв начин да пропътува разстоянието от Джорджия до Бостън.

С описанието, което Британи беше дала на мъжа, нападнал я на гробището, както и това, което Агнес даде на клиента на Кели Дейвис, Харват се надяваше, че ще попаднат на нещо — или от записите на камерите, или от хора, които ще си спомнят да са го срещнали.

Трябваше да се признае, че от полицията в Бостън, както и от ФБР успяха да прикрият подробностите около убийството на Пенинг, за което Харват беше искрено благодарен. Нищо повече от това, че млада жена от Южен Бостън е намерена в река Чарлс, не излезе в пресата. Предполагаше се убийство.

Еднообразието във всекидневието на едно полицейско управление дойде в повече на Харват. Един от инспекторите отскочи до „Потбели“ за обяд, но това беше преди часове. Имаше нужда да излезе навън, да се разходи, да подиша чист въздух.

Започваше да вали, но това не го смущаваше. Няколко пресечки след управлението телефонът му иззвъня и като видя, че номерът е скрит, реши, че може да е Кордеро с новини от лабораторията. Оказа се Бил Уайс от Вашингтон.

— Какво шуми така около теб? — попита той.

— Тук вали — отвърна Харват, — а аз съм на улицата. Почакай секунда. Наблизо има вход, ще се скрия в него. Сега би трябвало да е по-добре — рече той вече на по-тихо място.

— Направих някои проучвания след снощното ти посещение и мисля, че попаднах на нещо интересно. Кога ще наминеш към мен?

— Не мога да кажа. В момента съм в Бостън.

— Какво правиш там?

— Дълга история. Кажи ми твоите новини първо.

В ухото му прозвуча шум от прелистване на страници, сякаш Уайс ровеше в записките си.

— Нали ти бях споменал, че когато постъпих на работа в Управлението, заварих да се провеждат някои многоинтереснипрограми? — рече той най-накрая.

— Спомням си.

— Говореше се, че една от тях върви успоредно на моята. Наместо да използват оперативни работници, които да обучат как да станат по-добри убийци, те подбираха убийци, които обучаваха в оперативни умения.

В първия миг Харват не повярва на ушите си.

— Като психопати например, така ли?

— Психопати, социопати, с две думи — антисоциални типове. В програмата можеха да се намерят хора от целия спектър на психологическите дисфункции.

— И защо?

— Трябваха им стабилни оперативни работници, които биха убивали без колебание, без вътрешна съпротива, които няма да се разкайват, нито ще имат морални скрупули. Управлението се нуждаеше от скалпел, който никога няма да затъпее от прекалена употреба. С две думи, опитваха се да създадат съвършения убиец.