Тайният орден

— Грешката не е твоя — рече тя и се опита да си придаде по-ведро изражение. — Нямаше как да знаеш.

— Полицай ли беше?

— Не, борсов агент. Познавахме се от гимназията.

— Значи Кордеро е името на съпруга ти.

— Не, моминското ми име. Неговото е едно от онези дълги източноевропейски имена с много съгласни, които никой не може да произнесе, ето защо реших да запазя фамилията на баща си.

— Бракът е непрестанно даване и получаване. Така поне казват, напи?

Следователката завъртя драматично очи.

— Нищо не знам за теб, но имам усещането — надявам се, няма да те засегна — че си истински идиот. Или си успял да се убедиш, че е по-лесно да преминаваш през живота, запазвайки юношеското в теб, или наистина търсиш съвършената десетка. А такова нещо не съществува. Ако успееш да уцелиш пет от шест цилиндъра или дори четири от шест с някого, който наистина държи на теб, не си тръгвай.

— Като е толкова лесно, защо не си се омъжила отново?

— Не съм казала, че е лесно — коригира го тя. — Трудна работа е, но заедно с отглеждането на дете е най-възнаграждаващото нещо на света. По-хубаво дори от това да си морски тюлен, ако изобщо си бил такъв.

— А ако съм бил…

Тя отново завъртя очи.

— Трябва и да си много умен, доколкото си спомням от първата ни среща.

— Не може ли да поговорим за нещо друго освен за любовния ми живот?

Кордеро плъзна по бюрото си доклада от криминалната лаборатория.

След един бърз поглед по текста Харват въздъхна.

— На базата на елиминирането на пръстовите отпечатъци, които са взели от полицейското досие на Британи Дойл, криминалистите са сигурни, че двата отпечатъка — целият и половинката, са на нашия убиец?

— Не. Заключението не е тяхна, а наша задача. Единственото, което могат да ни кажат, е, че тези два отпечатъка не принадлежат на Британи Дойл от Южния район на града, а на някой друг.

— И каква е следващата стъпка? — попита той, въпреки че знаеше какъв ще бъде отговорът.

— Започваме издирване в базите данни. Вече изпратихме копия във ФБР, така че ние ще се заловим с местната база данни. Ако не открием нищо, ще минем към международните. Такъв е планът.

— Май е по-добре да се върнем към лекцията за любовния ми живот.

— Не се тревожи, умея да вървя и да дъвча дъвка едновременно. Ще съчетаем и двете.

— Защо ли не се изненадвам? — подхвърли Харват. — Слушай, колкото и да ми е приятно да обсъждам недостатъците си с хората, защо не си разделим задачата? Ти се заеми с местната база данни, а ако ми дадеш компютър, може да поема международната. Така ще ускорим работата и вероятно ще успееш да вземеш момченцето си в пет. Как ти се струва?

Кордеро се усмихна. Какъвто и да беше проблемът на този мъж, той не включваше чудесното му чувство за хумор и съчувствието.

Усети отново, че я привлича. Още повече я разтревожи нарастващото в нея чувство, че каквото и да не му беше наред във връзките с хората, тя може да оправи нещата. И тогава се надигна рационалната страна от характера ѝ. От изминалите години, в които бе давала съвети на приятелки с разбити сърца, полети с достатъчно чаши вино, тя знаеше колко опасно би било такова предположение. Не можеш да поправиш нещо, на което му е писано да си остане счупено.