Тайният орден

— Липсват суми от сметката на „Кеъринг Интернешънъл“, господин Стивънсън.

— Извинете — обади се директорът на банката, — но как ви беше името?

— Господин Макгий — съобщи Райън. — Временно е прехвърлен при нас от Главната юридическа дирекция на Управлението.

— Но нищо не съм направил. Защо ми задавате тези въпроси?

Макгий сложи пред себе си дебела папка, пълна с изхвърлени копия от ксерокс, които бе извадил от кофата за смет на магазина за канцеларски материали. Най-отгоре бе написал с главни букви СЕКРЕТНО ДЕЛО. СТИВЪНСЪН, ЕРИК. Следваше позицията му и името на банката. Държеше я така, че човекът да вижда надписа, без да може да погледне съдържанието вътре.

„Кеъринг Интернешънъл“ беше името на неправителствена организация, под името на която работеше екипът за политическа дестабилизация на Райън. Познавайки в общи линии ЦРУ и по-специално Фил Дъркин, ако програмата е била прехвърлена към сенчестата страна на техния бизнес, Райън силно се съмняваше, че вече са измислили ново прикритие. Със сигурност бяха сменили паролите за достъп и кой има право на този достъп, но едва ли бяха направили нещо повече. Беше дошла да се срещне със Стивънсън именно за да се увери дали това наистина е така. Ако имаше някакво движение по сметките, то разследването им щеше да се премести на съвсем друго ниво.

— Ерик, чуй ме — рече тя. — Ако не си направил нищо нередно, няма защо да се безпокоиш.

— Естествено, че не съм — настояваше той. — Аз съм патриот и не мога да си позволя да крада от вас. Тук съм, защото искам да помогна. Държа да правя нещо за своята страна.

Последната забележка прободе Райън между ребрата и тя положи сериозни усилия с нищо да не покаже колко я заболя. Стивънсън беше добър човек. Никак не ѝ харесваше това, което му причиняваше в момента, но животът на много хора, включително и нейният собствен, бяха заложени на карта.

— Колкото по-бързо се съгласиш да ни сътрудничиш, толкова по-скоро ще напуснем тази сграда.

— Готов съм да сътруднича, както винаги.

— Обясни ми тогава защо липсват суми от сметката на „Кеъринг Интернешънъл“.

— Защото ми наредиха да намаля сумата до известно равнище.

— Кой ти нареди?

— Дъркин.

— И защо му е било това?

Стивънсън вдигна ръце нагоре.

— Отварям сметки и прехвърлям суми според нареждането на клиентите. Това е. Всичко останало е във вашите ръце. Като стана дума, имаше нещо не както трябва.

— Кое по-точно?

— Ами ти — отговори Стивънсън. — Навсякъде липсваше твоето име. Лично Дъркин ми се обади и нареди да залича името ти. Местели те на друга позиция или нещо такова. Нямало да работите вече заедно. Затова и толкова се изненадах, когато те видях днес. Ако има проблем със сумите, защо Дъркин не ми се обади?

Подхвърляйки идеята за злоупотребата с фондовете, Райън беше готова да чуе и този въпрос, но Макгий вече беше поел инициативата.