Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Най-скъпа, любима сестро…
Един страж отваря вратата на личния ми кабинет и една от дамите ми влиза и се надвесва над стола ми, за да прошепне в ухото ми:
— Дошъл е да ви види някакъв мъж, един от слугите на покойния крал. Дошъл е от Бърик.
Гласът ѝ секва, когато трябва да произнесе думите „покоен крал“. Никой не може да изрече името му.
Оставям лъжливото си писмо настрана.
— Кажете му да влезе.
Някой е дал на мъжа карирана наметка, която да загърне около раменете си, за да се стопли, но подплатеният му жакет подсказва, че е бил един от гвардейците на Джеймс. Коленичи пред мен, стиснал шапката си в едната си мръсна ръка. Виждам, че другата му ръка е пристегната към тялото му, с изцапана с кръв превръзка на рамото. Някой едва не му е отрязал ръката. Има късмет, че е жив.
Чакам.
— Ваша светлост, трябва да ви съобщя нещо.
Хвърлям поглед към писмото до Катерина:
Най-скъпа, любима сестро…
Това е нейно дело.
— Тялото, което са изпратили в Англия, не е било на краля — казва мъжът без заобикалки, и изведнъж печели пълното ми внимание.
— Какво?
— Бях камериер на краля. Последвах англичаните обратно до Бърик. Реших, че е редно да измия тялото и да го подготвя за ковчега — преглъща на сухо, сякаш се опитва да сподави сълзите си. — Той беше мой господар. Това беше последният ми дълг.
— И?
— Позволиха ми да видя тялото, но не ми даваха да го измия. Искаха го мръсен и окървавен. И нямаше ковчег. Увиха тялото в оловен лист, за да могат да го отнесат в Лондон — той замълчава. — В горещината — започва да обяснява после. — Тялото в горещината… мухите… трябваше да…
— Разбирам. Продължавайте.
— Видях тялото, докато приготвяха оловото, за да го покрият с него. Не беше той.
Поглеждам го уморено. Не вярвам да лъже; но е също толкова невъзможно това да е истина.
— Защо мислите, че не е бил той?
— Не приличаше на него.
— Нали главата му е била размазана от градинарска секира? — питам рязко. — Лицето му не беше ли обезобразено?
— Да. Но не е там работата. Нямаше пояс с шипове.
— Какво?
— Тялото, което запечатаха в олово и изпратиха в Англия, нямаше пояс с шипове около кръста.
Това е неразбираемо. Джеймс никога не би свалил пояса с шиповете преди битка. Нима някой би бил способен на толкова долна постъпка — да го отсече, за да го вземе като трофей? Може ли да се е спасил от битката? Може ли някой да е откраднал тялото му от Катерина? Мислите ми бушуват като вихър, но нищо не ми помага. Свеждам поглед към умолителното си писмо до снахата, която презирам.
— Какво значение има това за мен? — питам сломено. — Ако можеше да се прибере у дома, досега вече щеше да е тук. Ако не беше мъртъв, щеше още да се сражава. Това изобщо не променя нещата.
Свикваме на съвет оцелелите лордове и те ме признават за регент в съответствие с волята на краля. Ще управлявам с техните съвети. Синът ми ще бъде поверен на грижите ми. Ще имам съвет от лордове, които да ми помагат. Ще ги оглавява графът на Ангъс, когото наричат „Неустрашимия“ заради един стар триумф. Сега той стои пред мен с набраздено от скръб лице. Двама от синовете му се биха редом със съпруга ми при Флодън, и също няма да се върнат у дома. Знам, че не мога да му имам вяра. Последователно е вземал страната на Англия и на Шотландия през дългия си живот, изпълнен с погранични войни, а Джеймс веднъж го хвърли в затвора заради жена, майката на едно от копелетата. Но сега, когато ме поглежда, виждам колко проницателни са тъмните му очи.
— Можете да ми се доверите — казва той.
От погледите, които лордовете си разменят, се досещам, че и самите те трудно вярват на себе си, събрани под командването на една англичанка. Самата аз трудно мога да го повярвам. Но всичко е неочаквано, всичко е неестествено. На масата няма дори един мъж, който да не е изгубил любим син или брат, или баща, или приятел. Всички изгубихме краля си, и все още не сме наясно какво може да бъде спасено.
Споразумяваме се да укрепим Стърлинг. Това ще бъде новият център на управлението, средоточието на отбраната ни. Съгласяваме се да издигнем нова стена на Единбургската крепост, но всички знаем, че ако Хауард дойде с цялата си армия, крепостта ще падне. Казвам им, че съм писала на брат си и снаха си, за да моля за мир, и те посрещат тази новина с враждебно мълчание.
— Трябва да сключим мир с тях — казвам. — Каквито и да са чувствата ни.
Съобщавам им, че брат ми Хенри, крал на Англия, ми е наредил да поверя детето си на неговите грижи в Лондон, за да бъде отгледано като крал на Шотландия далече от дома си. Казва, че не трябва да позволя лордовете на Шотландия да се доберат до малкото ми момче и да го отведат на Островите, където ще бъде „в опасност и трудно достъпен за краля“. Те се разсмиват кратко на това, макар сред нас да има твърде малко искрено веселие. Съгласяваме се, без обсъждане, че Джеймс V, новият крал на Шотландия, ще остане в страната си и при майка си. Катерина открадна тялото на бащата; няма да получи и сина.