Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Мислиш ли? Не смяташ ли, че би било прекрасно да сключи брак по любов? Ако ти беше на мястото на ерцхерцогиня Маргарет, щеше ли да можеш да му устоиш? Защото той е най-красивият мъж в Англия и най-смелият, и най-добрият от всички в турнирите.
Много се радвам да узная, че си родила син, писмото ти ме накара да заплача толкова силно, та Чарлс Брандън каза, че сълзите ми са като сапфири в река и че всеки храбър рицар би искал да пие от такъв поток.
Отговарям ѝ кратко:
Разбира се, ерцхерцогинята, подобно на всички благородни дами, трябва да се омъжи в името на благото на семейството си и безопасността на страната си за мъжа, избран от нейния баща или настойник. Пък и, доколкото знам, Чарлс Брандън вече е сгоден?
После вземам лист и пиша на Катерина. Отделям на писмото доста време: то е шедьовър на злобата. Казвам, че съм опечалена, дълбоко опечалена, задето е изгубила още едно дете. Че бих искала тя също да изпита щастието от раждането на син, на още един син. Съобщавам ѝ, че моят син ще бъде наречен Александър и ще носи традиционната титла на втори син в шотландското кралско семейство: херцог на Рос. Отбелязвам (в случай, че се е изплъзнало от нейния ум на убийца), че това е всичко, което ми е останало от съпруга ми.
Раждането беше продължително, но той е силно бебе. Големият му брат, нашият крал, също е добре. Толкова се радвам, че имам двама сина, моите двама малки наследници. Наистина се надявам, че Вие, кралица на Англия и доверена съветница на краля, ще работите за мир между нашите две кралства заради мен — сестрата на краля — и на двете ми малки момчета — негови племенници и наследници.
Не съм изненадана, че тя няма безочието да отговори на това, но Хари ми изпраща съобщение по управителя на пограничните области между Англия и Шотландия, Томас лорд Дейкър, човекът, който натовари тялото на краля на шотландците върху талига като военна плячка, човекът, който унищожава мира на кралството, оглозгвайки пограничните крепости, както куче глозга кокал. Брат ми ме предупреждава, че французите смятат да изпратят Джон Стюарт, херцог на Олбъни, роденият във Франция братовчед на съпруга ми — привидно за да ми помогне, но всъщност за да управлява Шотландия вместо мен. Хенри настоява да не допускам херцогът на Олбъни да влезе в страната, и да се погрижа той да не се сдобие с власт.
— Как? — питам Джон Дръмонд, върховния съдия, виден шотландски лорд, който е донесъл това писмо от Единбург и седи до мен на вечеря. — Как точно мисли той, че ще направя това?
Младият граф на Ангъс нарязва за нас един фазан с небрежна ловкост и поставя прекрасно парче месо пред мен, своята кралица, и пред дядо си Джон Дръмонд, който ми се усмихва:
— Това не е въпрос, на който той трябва да отговаря. Трябва само да даде заповедта. Това е хубавата страна на кралския сан.
— Но не и хубавата страна на моя кралски сан — отвръщам рязко. — Не мога да събера рентите си, а арендаторите ми отказват да плащат. Половината ми управители и служители и бездруго са мъртви. Не мога да изпратя стражи да събират парите ми, понеже не мога да им платя; а без пари и голямо домакинство не мога да владея страната.
— Ще трябва да продадете кораба на краля — казва Дръмонд.
Въздъхвам при мисълта, че „Архангел Михаил“ отиде при французите.
— Вече го сторих.
— А ако короната няма пари, то вие трябва да държите хазната — казва той тихо. — Да я подсигурите за себе си. Трябва да внимавате с домакинството на малкия крал.
Поруменявам. Това е кражба — кралска кражба, — но въпреки това е кражба.
— Направих го — казвам. — Държа в себе си ключовете, никой не може да измъкне никакво злато без мое съгласие.
Бавно изгрялата му усмивка е признание, че съм постъпила правилно, дори това да не е в съгласие със закона.
— А лордовете, които се съгласиха да управляват заедно с вас? Те имат ли ключове?
— Има само един ключ, не шест.
Отново виждам леко проблясване в очите му, когато научава за непреклонността ми.
— Да, добре, това е било благоразумна постъпка. Ще ѝ намерим обяснение, когато членовете на съвета научат.
— Няма да им хареса. Не им се нрави да бъдат управлявани от жена.
Той замълчава за момент.