Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Законът на страната е престанал да действа. Има твърде много синове без бащи и те не получават наследството си. Има твърде много вдовици, лишени от всякаква закрила. Пограничните земи са в постоянно състояние на война, когато управителят на пограничните области, Томас, лорд Дейкър, по заповед на Катерина, излиза на кон всеки ден да гори посеви, да разрушава домове и да поддържа спорните земи в състояние на постоянна опасност и тревога. Никой няма доверие на съседа си. Въоръжават се един срещу друг. Без съпруга ми Джеймс, който поддържаше кралството сплотено, то се разпокъсва на владения на отделни лордове и племенни земи, всички воюват едни срещу други.
Прокарваме закони, издаваме заповеди. Войниците, които се връщат от Флодън, трябва да бъдат подпомагани, но не бива да грабят и изнасилват. Трябва да се погрижим за сираците. Но няма достатъчно лордове, които да прилагат законите, а добрите мъже, които яздеха с тях, са мъртви.
Съветниците са мрачни. Все пак имам една малка добра новина за тях.
— Трябва да ви уведомя, милорди, че очаквам дете — казвам тихо, свела очи към масата. Разбира се, това би трябвало да бъде съобщено официално, оповестено от херолд, от кралица на царствения ѝ съпруг, но нищо не е така, както е редно да бъде.
Сред лордовете се понася смутен шепот — поздравления и израз на съчувствие, но „Неустрашимия“, старият Ангъс, реагира не като лорд, а като баща. Слага ръка върху моята, макар че не бива да докосва кралска особа, и ме поглежда с недодялано съчувствие:
— Бог да те благослови, горкото ми момиче — изрича шокиращо. — И да славим Бога, задето Джеймс ни остави нещо, с което да го помним. През пролетта ли трябва да родите?
Свойското му държание ме кара да ахна, а трите дами, седнали зад стола ми, се изправят на крака и излизат напред, сякаш за да ме защитят от грубост. Някой вдига глава, някой изрича кратка гневна дума, но после виждам, че в очите на графа има сълзи и осъзнавам, че той не мисли за мен като за кралица или неприкосновена английска принцеса, а като за една от своите, една от множеството шотландски вдовици, които ще имат деца в люлката и бебета в утробата, а никога вече няма да имат съпруг, който да се върне у дома да им помага.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Коледа 1513 г.
Прекарваме тиха Коледа. Нямам пари, които да харча за пиршества и танци, а и никой не е в настроение за празнуване. Кралският двор е в траур, все още потресен от загубата на толкова много мъже. Няма красив крал, който да поръчва музика или вино, няма и пари, за да се плати което и да е от двете.
Старият ми съветник, графът на Ангъс, се оттегля в своя замък Танталън, кацнал на един зъбер край морето, и умира в Уитхорн сред писъците на чайките. Титлата получава внукът му, млад мъж, който е на служба в моето домакинство и отговаря за трапезата, а аз губя още един опитен мъж сред приближените си. Членовете на съвета ми са разединени: едни биха искали да сключим мир с Англия, нашата опасна съседка, други никога не ще простят на англичаните за понесените от нас загуби и копнеят да вземат френски пари, за да воюват с тях, за да си отмъстим.
Имаме все пак един посетител, който предприема тежкото, почти непосилно пътуване на север от Лондон, придвижвайки се бавно по разкаляни и заледени пътища, гази с мъка през снежните преспи, става в тъмните сутрини, когато зората идва късно, принуден е да търси подслон в тъмните следобеди. Брат Бонавентура Лангли ми носи съболезнованията на снаха ми, сякаш всичките ми беди не са причинени от нея. Стъписва ме мисълта, че явно според Катерина, която знае, че съм овдовяла, че очаквам дете, че съм сама в изложено на опасности кралство с малко момче, за което трябва да се грижа, че съм без пукната пара и съм сломена, най-голямата помощ, която може да ми окаже, е да ми бъде изпратен изповедник.
Той поема грижовно ръцете ми; благочестиво прави кръстния знак над сведената ми глава. Целувам разпятието, което ми поднася, докато ми помага да се надигна, а после пита:
— Можеш ли да ме увериш, дъще, че той наистина е мъртъв? В Англия и извън страната се носи страховита мълва, че кралят на шотландците е жив. Кралицата трябва да знае — обещала е на съпруга си, че ще открие истината.