Три сестри, три кралици

Без баща, който да се моли за безопасността на бебето ми, без крал, който да отиде на поклонение или да обещае кръстоносен поход, раждането е продължително и болезнено и няма знак за никаква помощ от Бог; но накрая се сдобивам с момче, още едно момче за династията Стюарт, и го кръщавам Александър. Предния път Джеймс настоя да дойде да ме види, нарушавайки всички забрани, свързани с родилната стая. Предния път ме отведе в леглото си веднага щом се пречистих в църква, без да го е грижа за празниците, посветени на светците и дните за пости и въздържание, и заповедите на Църквата, отчаяно жадуващ да ме дари с още едно дете, преди да бъде принуден да потегли на война. Но този път никакъв съпруг не идва до паравана в родилната стая, никакъв нетърпелив баща не настоява да види сина си. Този път лежа сама в нощта, бебето е в детската стая в съседство, и слушам тихото скърцане на люлеещия се стол на нощната бавачка. Този път се облягам на хладни възглавници и зная, че няма да има потропване на вратата, нито свещ с полюшващ се пламък, когато кралят дойде да ме посети. Този път съм сама, съвсем сама. Наистина не мога да понеса съзнанието, че съм толкова сама.

Пиша на брат си Хари, който се е завърнал триумфално от Франция, за да открие, че Катерина, неговата съпруга, може да убие един крал и да открадне тялото му, но не и да износи здраво дете до края на бременността си. Очевидно е изгубила син, докато Хари е бил на война. Мъчно ми е за нея, но не съм изненадана. Не виждам как която и да е жена, способна да изпрати окървавената дреха на свой родственик като символ на триумф, може да бъде достатъчно жена, за да износи дете. Как е възможно Катерина да е с чиста душа? Как може Бог да ѝ прости за това варварство? Той със сигурност обича повече вдовицата, отколкото убийцата. Нищо чудно, че дарява мен със силно и здраво момче, а Катерина ражда мъртво дете. Какво друго заслужава? Надявам се никога да не роди здраво бебе. Надявам се да не успее да роди на Хари живо момче, след като със задоволство му предаде тялото на един мъртъв крал.

Сестра ми, Мери, ми изпраща поздравления. Толкова е развълнувана от новините, засягащи нея самата, че отделя на раждането на детето ми само миг от пълното си с грешки, изпълнено със задрасквания писмо. Чарлс Брандън — големият приятел и постоянен спътник на Хенри — е назначен за началник на конницата; Чарлс Брандън придружи Хари във Франция и нито за миг не се отдели от него в опасност и в битка, и се държал толкова очарователно с ерцхерцогиня Маргарет във Фландрия, та всички мислели, че ще се ожени за нея. Казват, че това би било падение за една толкова знатна дама, но Мери не мисли така.