Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Но като че ли не бе и точно така. Само добротата на човешкото същество и желанието му да следва пътя, начертан от Господ, не обясняваха защо в момента е заобиколена от дванадесет въоръжени мъже. Съществуваше сигурно някаква опасност, за която тя не знаеше, но която на тези страхуващи се за живота й мъже несъмнено бе известна. Напусна мястото си в центъра на кортежа и отново се приближи до Адалвард. Не се притесни от суматохата, която предизвика сред мъжете от ескорта й, които трябваше да я пазят от всички страни. Искаше всичко да узнае и бе решена да принуди предводителя им да й разкрие тайните си.

— Много мислих върху това, което ми каза, Адалвард. Сигурно отговаряте за мен с живота си. Несъмнено аз би трябвало да проявя повече благодарност и да бъда по-малко опърничава. Моля те да ме извиниш.

— Няма какво да се извинявате, госпожо. Заклели сме се да изпълняваме до последния си дъх заповедите на краля и за момента изобщо не сме за оплакване — отговори Адалвард.

— За мен в това пътуване нямаше нищо необикновено, докато ти не ми сподели важността на мисията ви. Държа да знаеш, че за мен е голяма чест да бъда заобиколена от толкова храбри мъже като вас, ако възникне някаква опасност — продължи Сесилия.

— Всички ние сме членове на кралската гвардия — отвърна Адалвард. — Вярно е, че някои са от гвардията на кралицата, това е не по-малко достойно — добави той с лека усмивка, първата от началото на пътуването.

— Виждаш, че яздя като мъж, обкрачила коня — допълни Сесилия. — Това не те ли учудва?

— Да — отговори Адалвард. — Наистина не разбирам как го постигате, госпожо, тъй като въпреки това запазвате женската стойка на седлото. А не съм и се сетил да ви погледна по-отблизо, когато яхвате коня.

— Често трябва да пътувам на кон за нуждите на моя манастир, може би дори повече от един кралски гвардеец — продължи Сесилия сякаш разговорът бе съвсем невинен. — Уших си рокля от две части, за всеки крак по една. Освен това нося и престилка. Така стойката ми е на жена, но яздя като мъж. Трябва да знаеш, че ако опасността, за която говориш, ни връхлети, аз ще съумея да избягам много по-бързо, отколкото биха го направили повечето от защитниците ми със своите тежки коне. Ако искате да ме защитите от някоя атака, не бива да стоим на едно място, а да побегнем в галоп.

Сесилия като че ли най-накрая каза нещо, което накара Адалвард да погледне на нея като на мислещо същество, а не като на купчина сребърни монети. Оттегли се, след като вежливо я помоли да го извини, и отиде при хората си. Обясни им разпалено нещо, размахвайки силно ръце. Тези, на които бе говорил, се отправиха назад към края на кортежа, за да съобщят новината.

Когато се върна при Сесилия, той изглеждаше доволен и склонен да говори, за разлика от началото на пътуването. Сесилия усети, че почвата е подготвена за това, което искаше да попита.