Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Панда вече беше там.
- Искам си спалнята обратно - оповести той, докато излизаше от нейния дрешник, понесъл чифт маратонки 46 номер.
- Наела съм къщата за през лятото - тросна се тя. - И това означава, че ти си натрапник, а аз няма да замина.
Той приближи до скрина.
- Това е моята стая. Можеш да спиш на горния етаж.
И да се лиши от отделния вход? За нищо на света.
- Ще остана тук.
Той дръпна чекмеджето, в което държеше бельото си, но сега там бе подредено нейното. Панда бръкна вътре и измъкна черни като нощта прашки.
- Твоите вещи са в долното чекмедже - побърза да го осветли Луси.
Той прокара палец по копринената предница на миниатюрното творение. Когато погледите им се срещнаха, тялото й бе разтърсено от един от онези сексуални заряди, за пореден път доказващ, че много често женското тяло отказваше да се подчини на разума.
- Едно нещо не разбирам. - Големият му юмрук погълна прашките. - Имайки предвид отношението ти към мен, защо все още си тук?
- Привързаността ми към твоята къща надделява над пълното ми равнодушие към теб - отвърна тя със забележителна непоколебимост.
Моята къща, не твоята - напомни й Панда язвително, не-чнайно защо вперил поглед в дясното й рамо. - И ако промениш още нещо тук, ще изхвърчиш начаса, независимо какво казва Темпъл.
Да остави последната дума да е негова, би било поведение на зряла жена, но той продължаваше да стиска прашките й, а тя не сс чувстваше никак зряла.
- И на нея ли предлагаш пълната гама от услугите си?
Погледът му отново се плъзна към раменете й.
- А ти как мислиш?
Тя не знаеше какво да мисли, затова се втурна към него и измъкна гащичките от ръката му.
- Мисля, че Темпъл не е от жените, които можеш лесно да излъжеш.
- Е, в такъв случай знаеш отговора.
Което всъщност нищо не й говореше.
- Така си и помислих. - Тя пъхна прашките в чекмеджето, извади пособията за писане и излезе оттам, откъдето бе дошла.
Моята майка е... - Толкова много неща можеше да изброи.
Моята майка е известна с пословичното си трудолюбие.
Или може би...
Моята майка вярва в упорития труд.
Луси щракна с химикалката.
Съединените щати са били изградени с упорит труд.
Тя се намести по-удобно.
Така се е изградила и моята майка.
Луси смачка листа. Писателските й напъни бяха по-ужасни дори и от стълкновението й с Панда, но този път можеше да стовари вината на празния си стомах. Тя заряза жълтия бележник, метна се на велосипеда и отиде в града, където омете два хотдога с лютив сос и голяма порция пържени картофки в „Догс енд Молтс“ - най-обилното й хранене от месеци насам, но кой знае кога отново щеше да има възможност да яде?
Когато се върна в къщата, завари Темпъл в почти празната всекидневна да гледа телевизия. Край босите й нозе бяха пръснати няколко дивидита със записи на епизоди от шоуто „Островът на дебелите“. Двуместният диван с кафеникавозлатистата тапицерия бе един от малкото мебели, останали в стаята, след като Луси изнесе по-приличните на остъклената веранда, за да замени онези, които бе изхвърлила.
Темпъл грабна дистанционното и натисна бутона „Пауза“. Собственото и изображение застина върху екрана.
- Реших да си дам петнайсетминутна почивка. - Тя се държеше така, като че ли Луси я бе заловила да яде шоколад. - Тренирах три часа.
Хотдогът се разбунтува неприятно в натъпкания стомах на Луси.
- Не е нужно да ми обясняваш.
- Не обяснявам. Аз... - С изтощено изражение Темпъл се облегна назад. - Не знам. Може и да го правя. - Посочи към застиналия образ върху екрана. - Погледни това тяло – произнесе с такова отвращение към самата себе си, че Луси се стъписа. -Захвърлих го на вятъра. - Натисна бутона „Възпроизвеждане“ и улови бляскавата си екранна героиня в разгара на яростна изобличителна реч, насочена срещу миловидна жена на средна възраст, обляна в пот, която едва сдържаше сълзите си.
- Вратата е там! Искаш да си вървиш? Давай! Щом теб не те е грижа, на мен също ми е все едно. - Вените върху изящната шия на Темпъл се издуха и идеално очертаните й устни се изкривиха в озъбена гримаса. - Качвай се на лодката и изчезвай от острова. Нека всички да разберат каква неудачница си!