Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Стомахът му изкурка, но не от глад, а защото се опитваше да смели целия онзи шоколад. Той не си падаше много по сладкото. Жалко, че Темпъл не бе домъкнала тайно картофени чипсове.
Мислите му отново се насочиха към Луси. Той съвсем недвусмислено й бе заявил да не променя нищо в къщата, но тя бе постъпила, както си бе наумила, и промените го смущаваха. Защо Луси се бе отзовала на молбата на Темпъл? Не можеше да го проумее, но със сигурност знаеше, че колкото по-скоро я накара да си тръгне, толкова по-добре. А най-лесният начин да го постигне беше да й припомни най-лошите си качества.
Само мисълта за това да не го потискаше толкова силно.
Злата кралица не се оказа разглезена примадона; Луси бе принудена да го признае. На следващата сутрин тя работи рамо до рамо с Панда - разглобиха двуетажните легла и ги изнесоха навън.
- Идеална кардиотренировка - подхвърли тя на Луси, докато носеше две странични рамки към входната врата.
Темпъл бе вързала косата си на хлабава опашка и бе сменила вчерашния си черен тоалет с широк тъмносин спортен клин и прекалено голяма мрежеста туника с остро деколте - одеяние, очевидно нямащо нищо общо със стилната й модна линия.
- Струва ми се, че между теб и Панда има нещо - заяви тя.
Луси мина пред нея, за да й отвори вратата.
- Грешно ти се струва.
Но хладният отговор на Луси не обезкуражи Темпъл.
- Докато той върши работата, за която съм го наела - тя промуши рамките през вратата, - не ме интересува какво правите вие двамата през останалото време.
Луси не бе свикнала да се обръщат към нея като с нечий служител, но преди да успее да отвърне подобаващо, Злата кралица и товарът й изчезнаха надолу по стълбите.
Когато по-рано бе отишла в кухнята да закуси, Луси бе установила, че на вратата на килера има катинар и след като нямаше намерение да се разправя с Панда на празен стомах, се бе задоволила с чаша кафе. Но сега умираше от глад. Намери кутия с плодово кисело мляко с черни череши и студен хотдог. Преди да изяде едното от тях, чу да спира камион на алеята, последван почти веднага от захлопването на врата на горния етаж, на вярно Темпъл се криеше от любопитни погледи. Не след дълго Панда и шофьорът започнаха да разтоварват камиона - оказа се, че са докарали оборудване за гимнастическа зала.
Луси смяташе да изпече хляб за Бри и Тоби, но след вчерашния инцидент с пържолата, не си представяше как ще го направи, затова подкара към фермерска лавка с празни ръце.
Покачена на стълбата, Бри рисуваше пъстроцветна гирлянда върху горната рамка на лавката, боядисана в бледожълто - от онези причудливи украси, които можеха да се видят върху панаирджийските въртележки. Цветовете хармонираха със старомодното тъмнозелено одеяло, постлано от Бри върху тезгяха, върху което бе подредила три пирамиди от буркани с мед.
Тоби изскочи иззад лавката веднага щом Луси слезе от велосипеда.
- Вчера видях колата на Панда. Да не би да имаш работа за мен?
Тоби бе усложнение, за което Луси не бе помислила.
- Засега не. Една от моите... приятелки ми гостува. Смятаме да се позабавляваме, но за теб ще е скучно. - Мисълта, че Злата кралица може да й бъде приятелка, я накара да потръпне, но трябваше да измисли някакво обяснение, в случай че Тоби цъфне неочаквано в къщата, което той несъмнено щеше да направи.
- Но аз пак ще мога да идвам да ти помагам, нали?
- Тоби, престани да й досаждаш. - Бри се усмихна уморено на Луси, докато слизаше от стълбата, оставяйки таблата с кутиите с бои на най-горното стъпало. Въпреки че сутринта бе топла, Бри нямаше нито грам тлъстина и затова бе нахлузила върху тениската тънък светъл пуловер. Нито лекият загар на лицето, нито новопоявилите се лунички върху високите скули можеха да прикрият изтощението й.
- Ще се постарая той да не те безпокои.
Имайки предвид, че Тоби изобщо не слушаше Бри, Луси не разчиташе особено на обещанието й. Тя прегърна през рамо момчето.
- Работата е там, Тоби, че моята приятелка не обича деца, затова вместо да идваш при мен, може би няма да е зле да ме разведеш из острова. Зная, че има много места, които още не съм видяла.
- Предполагам.
Луси огледа табелата „Медена въртележка“ и току-що изрисуваната гирлянда.
- Харесва ми украсата ти. Има ли ефект от табелата?
- Тази сутрин продадох седем буркана. - Бри почеса ухапаното от пчела върху китката си, оставяйки върху кожата яркочервена следа от боята. - Мисля да разширя асортимента, може би ще добавя сапун или восъчни свещи. Веднага щом се науча как се правят.