Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Жената вече открито плачеше, но Темпъл продължи да издевателства над нея. Беше мъчително да се гледа. Още по-мъчително бе да си представи до какво отчаяние трябва да стигне някой, за да се подложи доброволно на подобно унижение.
Сълзите на жената само наляха масло в огъня и подигравките на Темпъл станаха още по-злъчни.
- Циври още по-силно. Само това правиш през целия си живот. Оплакваш проблемите си, вместо да ги решаваш. Давай! Изчезвай от острова! Хиляди чакат да заемат мястото ти.
- Не! - извика жената. - Мога да го направя. Мога да направя това.
- Тогава го направи!
Темпъл натисна бутона „Пауза“, когато жената започна трескаво да удря боксовата круша. Луси не вярваше, че отвращението към самия себе си е най-добрата форма на мотивация, но Темпъл смяташе другояче.
- Айрини пробяга за пръв път половината от маратона четири месеца след като заснехме този епизод - заяви тя гордо. -Когато приключих с нея, беше отслабнала с повече от четиресет и пет килограма.
Луси се запита колко от тези свалени килограми Айрини е успяла да запази, без Темпъл да й крещи в лицето.
- Господи, тя изглежда изумително. - Темпъл изключи телевизора и се надигна. Леко се намръщи, докато се изправяше. -Критиците винаги ме заклеймяват. Сравняват ме с треньорки като Джилиън Майкълс - твърдят, че тя има сърце, а аз - не. Аз имам сърце. При това голямо. Но не можеш да помагаш на някого, като го съжаляваш и щадиш. Някой ден и аз ще постигна нейните резултати. - Тя кимна към стълбата. - Сега отивам да поработя върху горната част на тялото си. Като гледам ръцете ти, и ти би трябвало да се присъединиш към мен.
В главата на Луси за миг се мярна лицето на ридаещата жена.
- Сега за мен не е най-подходящото време.
Темпъл изви устни.
- За теб времето никога не е подходящо, нали, Луси? Ти винаги можеш да намериш причина да не се грижиш за фигурата си.
- Грижа се за фигурата си. - Дали заради заплашителния поглед на Темпъл, или заради хотдога, но не прозвуча особено убедително. - Аз се упражнявам - додаде тя по-твърдо. - Не ми е приятно, но го правя.
Темпъл скръсти ръце пред гърдите като надзирателка от женски затвор.
- И как се упражняваш?
- Правя лицеви опори. Упражнения за коремните мускули. И много ходя пеша. Понякога бягам.
- Понякога не се брои.
- През зимата посещавам гимнастически салон. - Три пъти седмично, ако имаше късмет. По-често - два пъти. Но рядко минаваше седмица, без да отиде поне по веднъж.
Темпъл махна към тялото на Луси, сякаш беше развалено месо.
- Наистина ли си доволна от резултатите?
Луси се замисли.
- Ами да, доволна съм.
- Самозалъгваш се.
- Не мисля. Дали искам тялото ми да е по-стегнато? Коя жена не би искала? Но и така ми е добре. Малко тлъстинка тук, малко там. Обсебена ли съм от това? Не особено.
- Всяка жена в тази страна е обсебена от фигурата си. Не можеш да живееш в нашето общество, без да се притесняваш за нещо.
Луси си каза, че се терзаеше за толкова много неща - за дълга пред семейството, пред самата себе си и как да поддържа баланса помежду им - така че нямаше време да се тревожи прекалено за фигурата си.
- Не си падам по усилените тренировки. Предполагам, че се придържам към собствена философия. Към принципа „достатъчно добре“.
Темпъл доби вид, сякаш по Луси са плъзнали хлебарки, и макар да знаеше, че е безсмислено да й обяснява, тя все пак реши да опита.
- Аз вярвам, че физическите упражнения са важни, но не тренирам за триатлон, а само за да се поддържам във форма. И когато упражненията се превърнат в бреме, веднага ги спирам.
- Би трябвало да се заставиш да продължиш.
- Напълно съм щастлива, че нямам силна воля. - Луси се зачуди дали да не изкаже на глас предположението, че Темпъл няма да е толкова нещастна, ако опита поне малко да се придържа към принципа „достатъчно добре“. Напълняването на Злата кралица не би могло да е случайно и социалната работничка се питаше какво се бе случило, че Темпъл да изгуби железния си самоконтрол.
Но Темпъл не би могла да разбере нехайното отношение на Луси към собственото й тяло, затова тя реши да се възползва от минутното й мълчание и да смени темата.
- Аз имам дванайсетгодишен приятел, който обича да идва тук неканен.
Очите на Темпъл тревожно се разшириха.
- Това не бива да се случва.
- Без ограда с електрически ток около къщата трудно ще го задържим на разстояние. Казах му, че една приятелка ми е на гости, така че ако дойде, няма да му се стори странно, че си тук.
- Ти не разбираш! Никой не бива да ме вижда!
- Съмнявам се, че той е сред твоите фенове.