Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
За милионен път Луси си пожела да има истинско семейство. През целия си живот бе мечтала да има баща, който да коси моравата и да я нарича с галено име, и майка, която да не пие, да не сменя толкова често работата си и да не прави секс с всеки, който ù попадне.
Из „Първата дама“
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Вие, читателите, сте толкова настоятелни! След като написах „Мис Каприз“ и „По-кротко, лейди“, вие пожелахте да прочетете още за невероятния Тед Бодин, а след написването на „Първата дама“ поискахте да четете още за Луси Джорик. Изглеждаше толкова логично да свържа съдбите им в „Господин Неустоим“... Е, добре, знаем как свърши историята. Надявам се да сте щастливи като мен, че най-после има отделна книга и за Луси.
Приятно четене!
Сюзън Елизабет Филипс
1.
Луси не можеше да диша. Корсажът на сватбената й рокля, който й стоеше идеално, сега стискаше ребрата й като боа удушвач. Ами ако умре от задушаване направо тук, в преддверието на презвитерианската църква в Уайнет?
Отвън църквата бе обсадена от международна армия от репортери, а вътре бе истинско стълпотворение на богати и известни личности. Само на няколко крачки от вратата бившият президент на Съединените щати и нейният съпруг чакаха, за да придружат Луси по пътеката до олтара, за да се омъжи за най-съвършения мъж на света. Мъжът на мечтите на всяка жена. Най-добрият, най-грижовният, най-умният... Коя жена със здрав разум не би искала да се омъжи за Тед Бодин? Той бе очаровал Луси от пръв поглед.
Тромпетите възвестиха началото на сватбената церемония и Луси се опита да вкара в дробовете си поне няколко молекули въздух. Не би могла да избере по-прекрасен ден за сватбата си. Беше последната седмица на май. Дивите пролетни цветя по хълмовете на Тексас може и да бяха увехнали, но индийският люляк бе разцъфнал в цялото си великолепие, а пред входа на църквата ухаеха кичести рози. Идеален ден.
Тринайсетгодишната й сестра, най-малката от четирите шаферки в тази необичайно скромна сватбена свита, пристъпи напред. Щяха да я следват петнайсетгодишната Шарлот и Мег Коранда - най-добрата приятелка на Луси от колежа. С честта да й бъде кума бе удостоена сестра й Трейси - осемнайсетгодишна красавица, толкова влюбена до уши в младоженеца, че още се изчервяваше всеки път щом той я заговореше.
Воалът затрептя пред лицето на Луси - задушаващ покров от бял тюл. Тя се замисли какъв невероятен любовник бе Тед, колко прекрасен, колко мил, колко страхотен. Колко идеален за нея. Всички го казваха.
Всички, освен най-добрата й приятелка Мег.
Веднага след репетицията на сватбената вечеря Мег прегърна Луси и й прошепна:
- Луси, той е прекрасен. Точно както го описа. И за нищо на света не бива да се омъжиш за него.
- Знам. - Луси се изуми, чувайки ответния си шепот. - Но въпреки това ще го направя. Твърде късно е да се откажа.
Мег яко я разтърси.
- Не е твърде късно. Аз ще ти помогна. Ще направя всичко по силите си.
Лесно й беше на Мег да го каже. В живота на Мег дисциплината бе непознато понятие, но не и в живота на Луси. Тя имаше отговорности, които Мег никога нямаше да проумее. Дори преди майката на Луси да положи клетва като президент в Овалния кабинет, цялата страна бе очарована от менажерията на Джорик - три осиновени деца и две биологични. Родителите й закриляха по-малките деца от домогванията на журналистите, но Луси бе на двайсет и две години по време на първото встъпване на Нийли в длъжност и съвсем естествено бе обект на вниманието на медиите. Публиката винаги бе следяла с интерес живота на Луси - самоотвержените й грижи за по-малките деца по време на честите отсъствия на Нийли и Мат, дейността й в защита на правата на децата, редките й срещи с мъже, дори скромните й тоалети. И определено отделяха огромно внимание на тази сватба.
Луси бе решила да се срещне с родителите си на половината път до олтара като символ на това, че се бяха появили в живота й, когато беше четиринайсетгодишна тийнейджърка бунтарка. Нийли и Мат щяха да извървят последните метри с нея, крачейки от двете й страни.
Шарлот пристъпи на пътеката, покрита с бял килим. Тя беше най-срамежливата от сестрите на Луси и най-много от всички се притесняваше, че най-голямата й сестра вече няма да е до нея.
- Всеки ден ще се чуваме по телефона - бе се опитала да я успокои Луси, но Шарлот бе свикнала Луси да живее в същата къща и бе отвърнала, че няма да е същото.
Беше ред на Мег да я последва. Тя хвърли поглед през рамо към Луси и дори през метрите тюл Луси долови загрижеността, прокрадваща се в усмивката на най-добрата й приятелка. В този миг Луси би дала всичко, за да бъде на нейно място. Да живее безгрижно като Мег, препускайки от страна в страна, без да се тревожи за по-малките сестри и брат си, за безупречната репутация на семейството, която трябваше да поддържа, без камерите да я следват на всяка стъпка.