Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Надявам се, че се наслаждаваш на отмъщението си. Имаш пари и успешен бизнес. А аз - нито едното, нито другото. Сигурна съм, че това те прави невероятно щастлив.
Лицето на Майк доби сериозно изражение.
- Ти би ли била щастлива да видиш човека, който някога не ти е бил безразличен, изпаднал в беда?
Тя се замисли за Дейвид и Стар, за това, колко я бяха наранили, колко неистово ги ненавиждаше и колко много й липсваха. Пропъди образите им и се съсредоточи върху Скот и деветнайсетгодишната му мацка.
- Обзалагам се, че бих.
За нейно удивление, Майк избухна в смях.
- Независимо дали искаш да го признаеш, или не, ти се нуждаеш от мен, затова е по-добре да започнеш да се държиш приятелски. В неделя ще дойда да ви взема двамата с Тоби и ще ви заведа на църква. В девет и половина.
- На църква?
- Това е най-доброто място да възобновиш познанството си с местните. Но има някои основни правила. Не ме унижавай пред хората. - Твърдостта в глупашките му очи я притесни. - Не се подигравай с никой от паството, дори ако някой от тях започне да говори на странен език. Дори и ако Нед Блейкли се появи със змията си и започне да цитира Библията, ще бъдеш любезна. Тук църквата не е такава, с каквато си свикнала в Блумфийлд Хилс, но това е Черити Айланд и хората искрено вярват в Бог.
Странен език? Змии?
Майк се усмихна, но не с едно от противните си хиления, които помнеше, а с широка искрена усмивка. За нейна сметка.
- Трябва да върна този пикап на Ханк Дженкинс. Ще се видим в неделя. О, и ако решиш да не ходиш, ще кажа на всички, че искаш да те оставят в пълно уединение и самота.
- Точно това искам! - заяви тя гневно.
- Сигурна ли си? - Той все още се усмихваше дружелюбно. - Тук зимите са дълги и се налага хората да разчитат един на друг. Ако попаднат в канавка или им свърши мазутът за отоплението. Или ако детето им - дете като Тоби - се разболее и трябва да бъде откарано на сушата. - Майк потърка брадичката си. - Внимавай какво си пожелаваш, Бри.
Изнудване. Тя искаше да запрати нещо по него, докато той се отдалечаваше, но Бри никога не хвърляше предмети и не крещеше. Никога не е била нещо повече от посредствена студентка или водещата мажоретка на фен клуба на Скот.
След като Майк си тръгна, тя се върна при количката и одеялото, което постилаше върху тезгяха. Чак тогава видя подаръка, който той й бе оставил - този, който трябваше да й помага и бизнеса. Не бяха пликчета с плодови дражета. Майк Муди отдавна вече играеше във висшата лига. Настоящият му подкуп беше чисто нов лаптоп „Макинтош“.
13.
Луси уви около кръста детската кърпа, щампована с костенурки нинджа мутанти, и излезе изпод душа на двора. Беше ходила да поплува край пристана, но водата в езерото все още беше студена и тя не остана дълго. Докато слагаше резето на изкорубената дървена врата, Панда слезе по стъпалата от остъклената веранда. Просмуканата му с пот тениска и мократа коса подсказваха, че току-що бе приключил поредната тренировка с Темпъл.
- Искам си обратно спалнята - оповести той, оглеждайки мокрите й рамене и прекалено изрязаното горнище на евтиния й черен бански.
Тя дръпна кърпата под мишниците си.
- Ти охраняваш Темпъл. Трябва да си близо до нея.
- Темпъл спи като заклана, а храната е заключена. - Той се приближи, излизайки от сянката на слънце. - На горния етаж има три празни спални. Избери която ти харесва. По дяволите, можеш да спиш и в трите.
Правдата беше на негова страна, а тя вярваше в честната игра. Но не и в случая.
- Сега това е моята стая и няма да се откажа от нея.
- Нима? - Панда се наклони към нея, излъчвайки мирис на чиста пот и заплаха. - Няма да ми е трудно да те изгоня. Спомни си, че съм по-голям и по-силен от теб и нямам никакви принципи.
Не беше напълно вярно, но достатъчно близо до истината. Никак не й се понравиха нервните тръпки в стомаха й и тя скръсти ръце пред гърдите.
- Можеш да го направиш... но ще се наложи да го обясниш на Темпъл.
Той продължаваше да изглежда застрашително, но едновременно с това и малко... намусено?
- На леглото има чисто нов матрак.
- А, дойдохме си на думата. - Матракът беше божествен. Нито прекалено мек, нито прекалено твърд, с лек топ матрак с пух, но това все пак бе на второ място след отделния вход. - Изглежда, това е единствената свястна мебел в къщата.
Свирепият му поглед не беше много убедителен.
- Ако се налага да се откажа от спалнята си, искам нещо в замяна. - Очите му се задържаха върху разголените й рамене. -Какво предлагаш?