Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Чисто нов - засия Майк. - Видях го вчера, когато ходих на сушата, и се запитах кой би могъл да кара такъв страхотен велосипед? Хрумна ми само едно име.
- Аз - пророни Тоби и изпусна дълга, тиха въздишка. Устните му бяха полуотворени, а очите му бяха приковани във велосипеда, като че ли нищо друго не съществуваше на този свят. Имаше точно същия вид, както някога Дейвид, когато се случваше нещо изключително. При спомена я прониза остра болка.
Майк извади от пикапа сандъче с инструменти и двамата се хванаха заедно за работа - мъж до мъж - за да регулират височината на седалката. Бри беше толкова ядосана, че й прилоша. Тя искаше да подари велосипед на сина на Дейвид. Тя искаше да направи света на Тоби по-светъл, а не този изкусен манипулатор с тежкия си одеколон, дизайнерските одежди и мазната любезност.
Тоби се качи на велосипеда. Когато дългите му крака докоснаха педалите, Майк посочи към алеята за коли.
- Вече е прекалено тъмно, за да караш по шосето. Направи едно кръгче по алеята, после пробвай по пътеката към гората.
- Благодаря, Майк. Много ти благодаря! - Тоби завъртя въодушевено педалите.
Майк все още не й обръщаше внимание. Чак след като вдигна задния капак на каросерията, погледна към нея. Тя се извърна и прибра последния буркан мед в кашона.
- Донесох нещо и на теб, Бри - каза той зад гърба й. - За да ти помага в бизнеса.
- Не искам нищо. - Тя хвана дръжките на количката и я подкара по тревата и шубраците. Трябваше да поправи вратите на малкия склад за мед, прикрепен към задната стена на лавката, за да не се налага да пренася всичко напред-назад по два пъти на ден.
- Още не знаеш какво е.
- И не ме интересува. - Предното колело хлътна в една бразда, бурканите с мед се раздрънчаха и тя едва успя да удържи количката да не се преобърне.
- Ти не вярваш, че на хората трябва да се даде втори шанс, нали, Бри?
Като дете той винаги хленчеше, когато някой се заяждаше с него, но сега гласът му звучеше спокойно и уверено, което никак не й се нравеше.
- Вярвам в това, че вълкът козината си не мени. - Бри се опитваше да измъкне колелото от браздата. - Искам да престанеш да използваш Тоби, за да се добереш до мен.
Майк я избута настрани, хвана дръжките и подкара количката към алеята.
- Майра каза, че бившият ти съпруг те е изоставил заради осемнайсетгодишно момиче.
Сродната душа на Скот беше на деветнайсет, но уточнението едва ли щеше да заличи унижението й.
- Това се случва, когато се омъжиш за неподходящ мъж -рече тя.
Той спря количката.
- Нима наистина вярваш, че Дейвид е бил подходящият мъж за теб?
Той беше доста по-проницателен, отколкото някога, и това още повече я вбеси.
- Нямам намерение да говоря с теб за Дейвид.
- Той никога нямаше да се ожени за теб. Ти го плашеше.
Въпреки промяната във външността си, Майк си оставаше псе същият глупак, който нищо не знаеше и не разбираше. Дейвид с острия си ум и безкрайната си самоувереност никога от никого не би се страхувал, още по-малко от едно обикновено момиче като нея.
- Високопоставената принцеса и хлапакът от гетото... - Той пъхна палец под златната гривна на китката. Или бе забравил да сложи одеколон, или бе решил да се вслуша в критиката й, защото днес лъхаше на ментова дъвка. - Дейвид бе запленен от теб, но това бе всичко.
Ръката я засърбя да го удари.
- Престани да се държиш така, сякаш си го познавал.
- И с кого мислиш, че споделяше той, след като се ожени за Стар и се установи на острова?
- Искаш да повярвам, че си бил близък приятел на Дейвид? След всичко, което направи?
- Не е добре да живееш с миналото - заяви Майк със съчувствие, на което тя не повярва нито за миг. - Това само усложнява нещата. Аз мога да ти помогна.
- Единственият начин да ми помогнеш е да ме оставиш на спокойствие. - Бри заряза количката и закрачи към къщата.
- Ти едва връзваш двата края - продължи той, без да повишава глас. - Какво ще правиш, когато туристите си заминат?
- Ще се махна от острова, както всички останали.
- И къде ще отидеш?
Никъде. Братята й я обичаха, но не желаеха тя да живее с тях - дори сама, да не говорим с дванайсетгодишно момче. Тя нямаше къде да отиде и очевидно Майк го знаеше.
Чу го да приближава, широките му крачки бяха много по-уверени от нейните забързани, изпълнени с гняв стъпки.
- Ще имаш нужда от приятел на острова. - Гласът му я застигна, когато тя доближи предните стълби. - Майра вече я няма. Дейвид и Стар са мъртви. А и ми се струва, че ти нямаш много приятели.
Не и такива, на които би могла да разчита. След като Скот я заряза, така наречената приятелска подкрепа не беше нищо повече от лошо прикрити опити да се узнаят по-пикантни подробности около развода. Тя се завъртя рязко и го погледна право в очите.