Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Докато крачеше с маршова стъпка към кухнята, Луси въртеше малкото си дупе, обвито с чифт чудновати черни шорти, които според него не бяха достатьчно широки. Той искаше да я вижда в размъкнати дрехи, каквито Темпъл носеше. Дрехи, които прикриваха всичко, за което не желаеше да мисли. Вместо това тя беше намъкнала тези черни шорти и грозен сив потник с черни кожени връзки на раменете.
Щом стигна до кухнята, тя се извъртя към него и черните връзчици се разлюляха.
- Нямаше право да изхвърляш храната ми!
- А ти нямаше право да изхвърляш моите мебели, освен това не бива да ядеш онези боклуци. - Настроението му се вкисна още повече, когато забеляза празния плот и липсващото, ведно с разни други джунджурии, керамично прасе, облечено като френски сервитьор.
- Боровинките и марулята не са боклуци - изфуча Луси.
- Не бяха органични.
- Изхвърлил си ги, защото не са органични?
Сега вече тя наистина беше бясна. Добре. Докато е ядосана, няма да се опита да го въвлече в един от онези малки задушевни разговори, които той се преструваше, че ненавижда. Панда подпря ръка на плота. Косата й беше толкова черна, че приличаше на изкуствена, противните пурпурни дредове бяха абсурдни, а наплесканите с туш мигли мязаха на умрели гъсеници. На едната й вежда бе забучена сребърна халка; друга подобна украсяваше ноздрата й. Той се надяваше, че и двата пиърсинга са фалшиви. А да намаца тези нежни устни с това отвратително кафяво червило беше престъпление срещу човечеството. Но най-много го притесняваше татуировката. Тази дълга изящна шия не биваше да бъде душена от огнедишащ дракон, а тръните върху горната част на ръката й бяха направо гадни, макар че, за щастие, няколко капки кръв вече бяха започнали да избледняват.
- Наистина ли искаш да тровиш организма си с пестициди и химикали? - контрира той.
- Да! - Тя размаха ядно пръст към вратата на килера. - Дай ми ключа.
- Няма да стане. Тя ще те принуди да й го дадеш.
- Мога да се опълча на Темпъл Реншо.
Когато искаше, Панда можеше да бъде първокласен мерзавец, като например в момента, когато керамичното му прасе липсваше, а онези кожени връзки подскачаха предизвикателно върху голите й рамене.
- Ти не можа да се опълчиш дори на Тед Бодин. А той е най-милият мъж на света, нали?
Луси нямаше опит в общуването с първокласните мерзавци. Тя вирна брадичка и челюстта й се изстреля нагоре, но под цялото разпенено негодувание Панда долови вината, от която тя още не можеше да се отърси.
- Какво имаш предвид с приказките, че не съм могла да му се опълча?
Това беше точно от онези лични разговори, които той се бе зарекъл да не води никога с нея, но нямаше намерение да свива знамена.
- Нежеланието да се омъжиш не те е връхлетяло в деня на сватбата ти. Дълго преди това си знаела, че нещо не е наред, но не си имала смелостта да му кажеш.
- Не знаех, че нещо не е наред! - възкликна тя.
- Каквото и да ти помага да се събудиш...
- Във всеки случай не и яйца с бекон.
Той я удостои с една от саркастичните си усмивки, която обаче нямаше обичайния си ефект, защото не можеше да откъсне взор от тези малки кожени връзки. Само едно дръпване...
- Искам си храната обратно - заяви Луси.
- Тя е в кофата за смет. - Панда се престори, че вниманието му е погълнато от счупената дръжка на чекмеджето, после се отдалечи от плота. - Ще отворя килера, когато пожелаеш. Само не яж боклуците си в присъствието на Темпъл.
- Моите боклуци? Ти си този, който смята, че захаросаното мюсли е антидиоксант!
Тя беше права. Той кимна към хладилника.
- Можеш да вземеш от там каквото пожелаеш. Два пъти седмично ще ни доставят продукти. Плодовете и зеленчуците ще пристигнат по-късно днес.
- Не искам да ям тъпата й органична храна. Искам си моята.
Панда разбираше чувствата й.
Над главата му се включи пътечката за бягане. Той си каза, че не бива да пита, но...
- Случайно да си скрила някъде от твоя хляб?
- Пресен сладък хляб с канела и стафиди, но няма да го намериш! - тросна се Луси. - Изяж си сърцето. О, почакай. Не можеш. Не е органично.
И тя изтрополи навън, като затръшна вратата зад себе си.
Беше излъгала за сладкия хляб. И не бе затръшвала врата, откакто беше на четиринайсет. И едното, и другото й харесаха.
За нещастие, не беше взела жълтия бележник със себе си, а си бе обещала, че днес ще пише. Нямаше намерение да се връща вътре през кухнята, затова заобиколи къщата и се изкачи по стъпалата, които водеха към верандата пред спалнята й. Беше оставила плъзгащите се врати отворени, за да се проветрява. Мрежестата врата против комари заяде, тя я бутна и пристъпи в стаята.