Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Като например да избягам от сватбата си?
- Особено това. - Очите на Бри се замъглиха замечтано. -Как ти стигна смелостта?
- Не бих го нарекла смелост.
- А аз бих. - В този момент спря кола. Бри пъхна пакета с цигари в джоба. - Благодаря ти, че ми се довери. Няма да те предам.
Луси се надяваше, че ще удържи на думата си.
Нa връщане Луси осъзна, че е забравила да вземе меда, но след като нямаше да може да го намаже върху топла филия хляб, реши, че не си струва да се връща. Купчина от строшените двуетажни легла, старите матраци и грозните найлонови завеси от голямата спалня бе струпана в края на алеята за коли в очакване да бъде натоварена и извозена. Камионът за доставки бе заминал и когато Луси влезе в къщата, чу как на втория етаж влачат нещо тежко по пода. Едва ли можеше да се надява, че е трупът на Панда.
Тя прекоси кухнята, за да излезе навън, и забеляза, че старият хладилник е изчезнал. На негово място се кипреше последен модел от неръждаема стомана, с две врати. Заради оскъдната закуска Луси умираше от глад и отвори нетърпеливо вратите.
Установи, че всичките й продукти бяха изчезнали. Фъстъченото масло и желето, деликатесната шунка и идеално узрялото швейцарско сирене. Нямаше и помен от плодовото кисело мляко с черни череши, дресинга за салатата и буркана с маринованите краставички. Нищо от това, което възнамеряваше да хапне на обяд. Дори мармаладът на Панда се бе изпарил.
Същият ужас цареше и във фризера. Вместо баничките с месо и замразените гофрети, които бяха лакомството за уикенда, пред потресения й поглед лъснаха редици от пакетирани диетични продукти. Тя отвори чекмеджетата за плодове и зеленчуци. Къде се бяха дянали морковите й? А боровинките? Ами китката маруля „Ромен“, която бе купила вчера? Замразените гофрети бяха едно, но защо бяха посегнали дори на салатата й?
Разтреперана от гняв, Луси хукна нагоре по стълбата.
12.
Типичната за гимнастическите салони миризма на гума ... я лъхна още преди Луси да стигне до вратата. Голямата спалня бе преобразена от миналата вечер. Блестящи нови уреди за тренировки бяха разположени върху чистите черни гумени постелки, голият под бе идеално изметен, а слънчевата светлина нахлуваше през отворените прозорци. Панда се мъчеше да оправи мрежата върху единия от прозорците. Така се бе извил, че тениската се бе надигнала, оголвайки мускулестия му, твърд като камък корем. Доколкото виждаше, върху тениската нямаше цинични надписи. Бодна я смътно разочарование, което тя приписа на Вайпър.
Темпъл пуфтеше на кростренажора орбитрек, потта се стичаше по слепоочията й, мокри тъмни къдрици бяха прилепнали към врата й. Луси се бе озовала насред истински тренировъчен кошмар.
- Изглежда, храната ми е изчезнала от хладилника.
Темпъл повдигна рамо и изтри чело с ръкава си.
- Панда, погрижи се за това.
- С удоволствие. — Той бе заковал мрежата и последва Луси толкова бързо, че тя веднага го заподозря, че си търси извинение, за да избяга. Преди да успее да отвори уста и да се нахвърли отгоре му с една несвойствена за Луси тирада, той я хвана за лакътя и я повлече надолу по коридора. - Ще поговорим на долния етаж. Гръмките гласове разстройват Темпъл. Освен ако не излизат от устата й.
- Чух те! - извика Темпъл отвътре.
- Зная! - изкрещя в отговор Панда.
Луси се отправи към стълбата.
Навярно бе само игра на въображението му, но Панда можеше да се закълне, че видя прахови бомби да експлодират изпод подметките на смешните войнишки боти на Луси, докато тропаше надолу по стъпалата, покрити с протрит бежов килим. Килим, от който той подозираше, че тя иска час по-скоро да се отърве. А това той, дявол да го вземе, нямаше никакво намерение да прави.
Тя стигна до най-долното стъпало. Преди там стоеше боядисан в тъмнолилаво сандък, но бе изчезнал ведно със закачалката от еленови рога и онази черна етажерка, която се мъдреше на верандата и служеше за поставка на разни треволяци, които той не бе купил и не желаеше да купува.
Защо, по дяволите, тя не бе заминала, както се полагаше? Защото се бе залепила за това място. Това беше характерно за хората, отраснали в богати семейства. Усещането, че им е позволено всичко, ги караше да вярват, че могат да имат каквото пожелаят, дори то да не им принадлежи. Като например тази къща. Но колкото и да му се искаше да обвини Луси, че е разглезена богаташка, Панда знаеше, че това не е вярно. Тя бе по-рядъчна до дъното на душата си, макар че в момента приличаше на разбесняла се фурия.