Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Корал? Знаеш ли къде е тя?
Той вдигна ръка, но после я свали и скръцна със зъби.
— Корал? Така ли се казва? Пусни ме вътре. Трябва да поговорим за нея.
— Бихме могли да си поговорим съвсем спокойно и така.
— Нима не уважаваш предците си?
— Напротив. Но освен това имам и един брат, който може да променя формата й външността си и който с удоволствие би ми откъснал главата, за да я окачи на видно място в стаята си. Освен това би могъл да го направи доста бързо, ако му дам тази възможност.
Поизправих се и разтърках очите си.
— Е, къде е Корал?
— Ела, ще ти покажа пътя — каза той и се пресегна.
Този път ръката му премина през моите магически нишки и се озова право над затихващите пламъци. Това явно не му направи никакво впечатление. Очите му бяха като две мрачни звезди, които ме притегляха неудържимо. Ръката му се размекна и започна да се топи сякаш беше от восък. Под плътта не се виждаха кости — като че ли някой бе изваял набързо подобие на ръка и след това бе навлякъл върху него нещо като кожа. — Ето, хвани ръката ми.
Осъзнах, че се пресягам против волята си към безформените му пръсти. Той отново се ухили. Можех да почувствам как силата му ме притегля. Зачудих се какво ли би станало, ако хванех тази гротескна ръка по свой си начин.
Призовах Логрус и насочих силовите му линии, за да се здрависат вместо мен.
Идеята се оказа доста глупава. Мигом бях заслепен от болезнено ярък блясък. Когато тъмните петна пред очите ми се стопяха, забелязах, че Дуоркин е изчезнал. Проверих набързо магическите нишки и установих, че са удържали на натиска. Съживих огъня с едно кратко небрежно заклинание. Чашата ми с кафе беше все още наполовина пълна. Сгрях изстиналото й съдържание със съкратената версия на последния си магически трик и отпих. Колкото и да си блъсках главата след това, не можах да измъдря някакво задоволително обяснение за случилото се.
Знаех, че никой не бе срещал полулудия демиург от години, макар че според думите на баща ми, неговото състояние се подобрило значително след като Оберон възстановил повредения Лабиринт. Ако това наистина бе Джърт — опитващ се отчаяно да ме докопа, — то изборът му беше наистина доста странен. Освен това не бях съвсем сигурен, че Джърт има някаква представа за това как изглежда Дуоркин. Замислих се дали да не повикам Дяволския Чекрък, за да чуя неговото „нечовешко“ мнение по въпроса. Но преди да успея да реша как да постъпя, в очертанията на входа на пещерата, на фона на звездното небе, се очерта нова фигура — доста по-едра от тази Дуоркин и някак епично внушителна.
Една-единствена крачка и огънят освети лицето му, а аз си разлях кафето от изненада. Никога не се бяхме срещали, но аз бях виждал неговия образ на най-различни места в двореца.
— Чух, че Оберон е умрял, докато е възстановявал Лабиринта — казах аз.
— А ти бил ли си там тогава? — попита той.
— Не — отвърнах, — но след като се появяваш броени мигове след доста странното посещение на Дуоркин, сигурно би могъл да разбереш недоверието ми.
— Ти се срещна с едно измамно подобие. Виж, аз съм истински.
— И какво беше това „подобие“?
— Астралното тяло на един изобретателен майтапчия — магьосник на име Йолос, който живее около четвъртия кръг на Сенките.
— Аха — промърморих аз. — А как бих могъл да съм сигурен, че ти не си проекция на някой си Ялас от петия кръг?
— Мога да ти изрецитирам цялата генеалогия на кралското семейство в Амбър.
— Всеки що-годе интелигентен писар би могъл да го направи.
— Но аз знам и за незаконородените.
— Колко са те всъщност?
— Четиридесет и седем, доколкото знам.
— Не думай! И как успя да се справиш?
— Различни времеви потоци — каза той усмихнат.
— Щом си оцелял, защо тогава не си се върнал в Амбър, за да продължиш управлението си? — попитах аз. — Защо си предоставил короната на Рандъм, след като това е можело да оплете конците още повече?
Той се засмя.
— Но аз не оцелях… Загинах, докато траеше процесът на възстановяването. Аз съм просто един дух, дошъл да търси защитник на Амбър срещу надигащата се сила на Логрус.