Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Денис се обръщаше преди всичко към Ратников, който продължаваше да седи мълчаливо, докато в това време Муха святкаше с очи към Грязнов като театрален злодей. Бавно, произнасяйки ясно думите, Денис каза:
— Игор Минчев. Бизнесменът Игор Минчев. Това име да ви говори нещо?
И Ратников, и Муха почти синхронно поклатиха глави. Разбира се, няма да научиш истината, но във всеки случай Денис не забеляза никакви външни признаци, че го познават. Никакви искрички в очите, никаква многозначителна размяна на погледи и, разбира се, никакво треперене на ръцете. Изглежда, наистина чуваха името на Игор Минчев за първи път.
— Добре. Тогава ще уточня. Може да не са прозвучавали имена, но сте чували следната история: някакъв бизнесмен се е самоубил. А се е самоубил, защото се е разорил. А се е разорил благодарение на вашите уреди. Този случай да ви е известен по някакъв начин?
Пак синхронно отричане. А Муха, продължаващ усилено да демонстрира своята емоционалност и възприемчивост, на това отгоре мърмори с дебелите си устни:
— Какво сега, за всеки самоубиец ли ще се обвиняваме? Намерили убийци, няма ли кого да осъдите?
Денис си караше своята линия, за разлика от подполковник Дудинцев не изпитваше ни най-малко раздразнение. Той извади къс хартия със записани цифри:
— Сега ще ви покажа номер на мобилен телефон. Ще го погледнете внимателно и ще кажете дали някой ви е молил да следите някаква информация, постъпваща или излизаща от номера. Може просто да ви се стори познат.
Изглежда, Муха можеше да каже много неща, във всеки случай устните му мърдаха твърде изразително. Дори Ратников в този момент явно си припомняше нещо, което би могъл да каже на досадния детектив. Но явно не си спомняха фактите, свързани с мобилния телефон, записан на листчето. Те си спомняха просто думи, Денис прекрасно знаеше тези думи и неведнъж ги използваше къде на място, къде не. Въпреки това в дадения момент предпочиташе да си няма работа с тези думи и затова веднага повтори въпроса и за всеки случай произнесе ясно на глас цифрите от номера (кой ги знае, може само да са чували телефона, да са им го казвали, а да не могат да идентифицират записаното на листа), но Ратников и Муха само клатеха глава и дори мълчаливият Ратников рече:
— За пръв път го виждаме.
Дудинцев стана от стола и отиде до прозореца, запали цигара, пак пусна кафеварката. Денис ясно чу мърморенето на Валера: „Наливат се като луди, кафето наше, захарта наша, чашите наши, дори не се сещат, че може би и ние искаме…“
— Денис, ела за малко — помоли го подполковникът.
Денис също се зарадва да прекъсне за минута–две: започна да му омръзва упоритата тъпа съпротива на титаните на електронните развлечения. Отиде до прозореца, а Дудинцев се наведе над ухото му, след като пусна Земфира да ехти с пълна сила:
— Денис, тия няма да кажат така. Ти такива въпроси им задаваш, че няма смисъл да отговарят. И аз не им вярвам, чувствам, че си прав и твоят Игор Минчев може да е изработен тук, макар те да мълчат. Безполезно е да ги заплашваме, нали ще се отърват с глобата и ще заживеят както и преди. Но по-предпазливо отпреди. И те прекрасно го разбират. Виж, ако можем да ги сплашим с нещо друго…
Денис гледа Дудинцев близо секунда, без да разбира много добре с какво именно да заплаши Муха и Ратников. Но най-накрая разбра. Заусмихва се и тръгна обратно към масата, където „бръмбарите“ се измъчваха в очакване. Муха не откъсваше очи от кафеварката и жалостивият Грязнов реши след пет–десет минути все пак да налее кафе на изтормозения Валера. Но кафето трябваше да се заслужи, затова каза спокойно:
— Знаете ли, момчета, аз измислих една работа. Не е електронна, естествено, къде ти… Такава, чисто техническа. Вече познавам хората, които ще са ми благодарни. Дори може да има пари плюс почит сред благодарните потомци. Момчета, реших да ви предам. Нали разбирате, има една камара качествени мъже, които са изгърмели заради вашите хитроумни машинарийки. Те идват при мен, казват: така и така, бизнесът се проваля, строихме, градихме, вече знаем откъде научава конкуренцията, само да пипнем тези, които продават уредчето… Ще отида при тези големи сериозни хора и ще кажа: намерих момчетата, които са измислили приборчето и го продават. И край. Ще ви предам. Ще спечеля пари. Защото заради вас клиентите ми няма с какво да си платят. Не, Валера, не хвърляй печални погледи към подполковник Дудинцев. И на него му е обидно, че няма как да те притиснем по законен път. А така — никой не губи и за никого няма да е обидно. И аз, Валера, не се шегувам.