Игра на духове [bg]

- Умно - рече Луис. - Не възвишено, но умно.

- Затова ми се струва подходяща отправна точка. В началото на разследването си за Маккинън Еклънд е разговарял с човек на име Тоби Тейър, собственик на фирма за търговия с преоценени мебели. Освен това според бележките на Еклънд е медиум.

Ейнджъл спря насред залъка от втората си бисквита.

- Търговец на мебели? Майтапиш се. Медиумите не са ли едни дребнички старици?

- Добра идея - обади се Луис. - Може да дава под наем масички за сеанси.

- Много смешно - отвърна Паркър. - Може да му го предложиш, когато се срещнете.

- Не искам да се срещаме.

- Сам ли да го направя?

- Ти реши да вземеш мангизите от Рос.

- А не мислиш ли, че с тях и на вас ще ви стане по-широко около врата? Все едно, трябва да помислим също за Филип и Майка. Майка особено ми прави впечатление на човек, мислещ за целите си.

- А Филип?

- Той мисли предимно за себе си. А може и да има проблеми с баща си.

- Доколкото знам - каза Луис, - Уеб никога не е признавал никакви деца.

- Ти щеше ли, ако Филип беше твое дете?

- Вероятно не. Но и не съм сигурен, че въобще бих се приближил толкова до Майка, че да свършим тази работа.

- Може да е била по-хубава като млада.

- Може. Но това не е сигурно.

Паркър мислеше за Филип.

- Ето какво бих предположил аз. Уеб има връзка с Майка, която на даден етап става сексуална, макар да не е ясно за колко време. Във всеки случай достатъчно дълго, за да се появи Филип. Уеб обаче не признава момчето, въпреки че се грижи за издръжката и на двамата. Майка междувременно прераства в нещо повече от любовница или пък спира изобщо да бъде любовница и се превръща в част от организацията. Постепенно става незаменима за Уеб и той ѝ поверява работата след смъртта си. Тя вероятно се радва за това, защото не иска да бъде Ма Баркьр12. Заделила е нещичко за старини, а и Уеб ѝ е оставил още в завещанието си, та да може да се грижи за себе си и за сина си. Само че Филип не иска бизнесът на баща му да бъде ликвидиран. Предпочита да вземе юздите, ако ще и само за да се изпикае на гроба на стареца си. Предлага го на Майка, но тя не захапва - или защото е умна, или защото се страхува, въпреки че двете вървят ръка за ръка. Би било умно от нейна страна да се страхува. Много хора, някои от които съвсем близо, например в Бостън, биха я сметнали за лесна мишена. Колкото по-скоро се отърве от интересите на Уеб и парите потекат в други джобове, толкова по-вероятно е да оцелее достатъчно дълго, за да си купи къща в Маями или Тъсън, а не да свърши, захвърлена в залива Нарагансет като храна за раците.

- Синът ѝ обаче не е толкова умен - вметна Ейнджъл.

- Мисля, вече установихме, че синът ѝ е луд, а луд и умен са винаги несъвместими.

- Дали Майка знае?

- Че е амбициозен ли? О, да. Че е луд? Това е съвсем друго нещо. Може би подозира, но не познавам майка, която би признала, че детето ѝ го пере сачмата. Не и доброволно.