Игра на духове [bg]

Паркър попита, защото при по-малък обсег на подслушвателното устройство Филип би пратил някой да ги следи. В такъв случай опашката можеше още да е наблизо, а идеята човек на Филип и Майка да се навърта по-близо до Портланд, отколкото до Провидънс, никак не му харесваше.

- Общо взето, неограничен - отвърна Ейнджъл. - Беше свързан към електрическата система, така че да не се тревожат за батерията, и трябваше да се задейства при запалване на колата. Сигналът се предава по 3G мрежа, така че Филип е можел да слуша от леглото на майка си.

Паркър нямаше желание да си представя точно тази гледка, така че се постара бързо да я изтрие от съзнанието си. Междувременно Ейнджъл се зае с мустанга. Вече знаеше какво точно търси и не му отне много време да намери втория предавател. Беше малка черна кутийка със сив микрофон.

- Какво да правя с това? - попита Ейнджъл, след като излязоха от колата.

- С твоя какво направи?

- Оставих го, където си беше, докато не говорим с теб. Не обсъждаме важни въпроси на път. Никога не знаеш кой може да слуша.

Паркър съобрази, че Филип бързо ще разбере, че са намерили и изхвърлили проследяващите устройства, но може да е предположил, че не са се сетили и за подслушвателни. Ако отстраняха и тях, Филип можеше просто да пробва отново, а на Паркър никак не му се щеше всяка сутрин да претърсва колата си за бръмбари. Наличието на пряк канал за информация - или по-скоро за дезинформация - можеше да се окаже полезно.

- Да ги оставим засега на място - каза той. - Влезте в къщата. Трябва да поговорим.

Паркър направи прясно кафе и намери кутия бисквити със смокинов пълнеж, чийто срок на годност не беше изтекъл много отдавна. Луис, който имаше нюх за тези неща, им хвърли един поглед и отказа, но Ейнджъл нямаше нищо против. Той посегна към кутията, но Паркър я дръпна.

- Записа ли си час за изследвания?

Раменете на Ейнджъл увиснаха.

- Да, записах.

- За кога?

- За другата седмица. Става ли, мамо?

- Добре. Може да си вземеш бисквитка.

- Божичко - измърмори Ейнджъл и продължи да яде и да се муси едновременно, докато Паркър им разказваше какво е научил от материалите на Еклънд до момента.

- Не е много - отбеляза Луис.

- Открил е някаква закономерност. Само не е успял да намери причината или тази част е на лаптопа му. Изглежда обаче е бил сигурен, че всичко по някакъв начин е свързано с Братята.