Наследството на Карл Велики [bg]

Новините също бяха оскъдни. Вероятно това обясняваше големия интерес на медиите към смъртта на адмирал Силвиан. А неотдавнашните критики на Даниълс към Съвета на началник-щабовете бяха солта и пиперът на тази преждевременна смърт. Самият Рамзи ги беше изслушал с пренебрежение, тъй като прекрасно знаеше, че никой в Конгреса няма желание за промени във върховното командване. Вярно е, че Съветът на началник-щабовете не правеше чести изявления, но когато това ставаше, хората слушаха. Което със сигурност беше и основната причина за недоволството на Белия дом. И най-вече на куцото пате Даниълс, което тромаво се клатушкаше към залеза на политическата си кариера.

Пред очите му се появи фигурата на нисък и спретнат мъж, облечен в отлично скроено кашмирено палто. Бледото му изпито лице беше поруменяло от студа. Беше гладко избръснат, с безупречно подстригана тъмна коса. Той потрепваше с крака, опитвайки се да се стопли. Рамзи погледна часовника си и установи, че пратеникът го чака поне от петнайсетина минути.

Насочи се към него.

— Адмирале, имате ли представа каква е температурата в момента?

— Четири под нулата — спокойно отвърна Рамзи.

— Не можахте ли да бъдете точен?

— Ако трябваше да бъда точен, щях да бъда.

— Не съм в настроение за чинопочитания. Ама никак!

Странно как набира кураж една мишка, докопала се до позицията началник-канцелария на някой американски сенатор, помисли си Рамзи. А после се запита дали Атос Кейн е наредил на тоя нещастник да се държи нагло, или поведението му е плод на лична импровизация.

— Аз съм тук, защото сенаторът ми заповяда да ви изслушам.

— Той още ли мечтае да стане президент?

Всичките му досегашни контакти с Кейн се бяха осъществили чрез този посредник.

— Да. И ще стане.

— Говориш с убеждението на предан чиновник, вкопчен в полите на шефа си.

— Всяка акула си има рибка, която почиства зъбите й.

— Вярно — усмихна се Рамзи.

— Какво искате, адмирале?

Поведението на този хлапак започна да го нервира. Беше време да го постави на мястото му.

— Искам да си затвориш устата и да слушаш.

Събеседникът му го огледа с преценяващия поглед на професионален политик.

— Винаги съм се отзовавал на молбите за помощ, които ми е отправял Кейн. Правил съм всичко възможно, без да задавам въпроси. — Изчака някакви мъже, които забързано минаха покрай тях, после продължи: — Тук му е мястото да добавя, че съм нарушил куп закони. Нещо, за което вие сте си затваряли очите.

Слушателят му не беше мъж на възраст, не притежаваше нито мъдрост, нито богатство. Но в замяна беше амбициозен и отлично знаеше цената на политическите услуги.