Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

понася толкоз мъки, рани, [64] обиди?… Колко съм нещастен!… … И тя по мене колко страда!         А тъй е хубава и млада, че ако някой я залюби [68] измамно, той дано загуби и свойта чест, и любовта. Дано най-силният в света, Амур, да стори тъй, че скоро [72] да видя своята изгора в плен на любовната ми страст!         Дано и Господ бъде с нас, дано даде да доживея [76] отново да се видя с нея126! Със колко грижи и старание тя излекува мойте рани, нанесени ми в Корнуел, [80] когато бих се на дуел с Морхолт — на острова, където народът му търпеше гнета. Но с меча си аз го сразих [84] и мир в страната въдворих. Дано Бог сили да ми дава да я открия жива, здрава; Бог и към нея да е щедър, [88] да е денят й светъл, ведър, от радост да е озарен, а аз да съм ощастливен с божествената благодат [92] да бъда с нея!… В този свят кой, Господи, би се смилил над мъж тъй слаб и тъй унил, какъвто чувствам се сега? [96] Кралицата е все така далеч… Какво да предприема? Страх, безпокойство ме обзема при мисълта за нея, Боже! [100] А тази мисъл ме тревожи почти безспирно, нощ и ден. Като че ли е помрачен разсъдъкът ми127 от страдание, [104] изпаднах в пълно отчаяние. Ах, нека тя да ме презре, ако опасност ме възпре да ида с нея да се срещна [108] потайно, като луд предрешен, с глава остригана до кожа, така че никой да не може да ме познае в моя път. [112] Дано краката ме крепят, та с нея пак да се сберем“.         И без да вземе щит и шлем, съвсем отпаднал, към морето [116] Тристан поема и дордето да стигне, още отмалява. На вид на луд наподобява: одеждите му изподрани, [120] лицето му във люти рани, а пък в ръката с боздуган128. Отгоре на това Тристан и друго име е приел: [124] Тантрис129. И всеки би го взел за луд за връзване направо; та той надясно и наляво раздава удар подир удар [128] за изненада и почуда на всички. Някои крещят, а други с камък се стремят да го ударят по главата. [132] Сред суматоха, непозната за изумения народ, „побърканият“ своя ход невъзмутимо продължава, [136] гори и равнини минава, безспирно воден от целта да си възвърне любовта, да види своята любима [140] Изолда. Той в сърцето има едно-единствено желание: чрез туй лудешко начинание да иде в двора, дето тя е, [144] защото силно я желае. Тристан на луд ще се престори, все някой там ще му отвори вратите и ще го остави [148] пред краля сам да се представи. И ето: пред самия крал един бедняк изпосталял, остриган и с оголен врат, [152] от всички хора припознат за луд. И никой се не сеща, че в тоз миг им стои насреща прикрито влезлият в палата [156] Тристан, съпругът на сестрата на Каердин… Марк пита: — Как се казваш ти, глупако драг?         А той отвръща му: — Кралю [160] честити, викат ми Пику130. — Добре, ами баща ти кой е? — Кралю, от моржовете той е. — А майка ти? — Косатка тя е. [164] Но нека ваша милост знае, че и сестра си имам аз, Брунхилда131, тя ще е за вас, ако Изолда моя стане. [168] — А после? — После ще се хвана да построя дом в небесата, сред облаците и цветята, и ще живеем там щастливи, [172] далеч от хора завистливи (убил ги Бог!) и от слани,