Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов   
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат.  Стоян Атанасов
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 97
Перейти на страницу:
понася толкоз мъки, рани, [64] обиди?… Колко съм нещастен!… … И тя по мене колко страда!         А тъй е хубава и млада, че ако някой я залюби [68] измамно, той дано загуби и свойта чест, и любовта. Дано най-силният в света, Амур, да стори тъй, че скоро [72] да видя своята изгора в плен на любовната ми страст!         Дано и Господ бъде с нас, дано даде да доживея [76] отново да се видя с нея126! Със колко грижи и старание тя излекува мойте рани, нанесени ми в Корнуел, [80] когато бих се на дуел с Морхолт — на острова, където народът му търпеше гнета. Но с меча си аз го сразих [84] и мир в страната въдворих. Дано Бог сили да ми дава да я открия жива, здрава; Бог и към нея да е щедър, [88] да е денят й светъл, ведър, от радост да е озарен, а аз да съм ощастливен с божествената благодат [92] да бъда с нея!… В този свят кой, Господи, би се смилил над мъж тъй слаб и тъй унил, какъвто чувствам се сега? [96] Кралицата е все така далеч… Какво да предприема? Страх, безпокойство ме обзема при мисълта за нея, Боже! [100] А тази мисъл ме тревожи почти безспирно, нощ и ден. Като че ли е помрачен разсъдъкът ми127 от страдание, [104] изпаднах в пълно отчаяние. Ах, нека тя да ме презре, ако опасност ме възпре да ида с нея да се срещна [108] потайно, като луд предрешен, с глава остригана до кожа, така че никой да не може да ме познае в моя път. [112] Дано краката ме крепят, та с нея пак да се сберем“.         И без да вземе щит и шлем, съвсем отпаднал, към морето [116] Тристан поема и дордето да стигне, още отмалява. На вид на луд наподобява: одеждите му изподрани, [120] лицето му във люти рани, а пък в ръката с боздуган128. Отгоре на това Тристан и друго име е приел: [124] Тантрис129. И всеки би го взел за луд за връзване направо; та той надясно и наляво раздава удар подир удар [128] за изненада и почуда на всички. Някои крещят, а други с камък се стремят да го ударят по главата. [132] Сред суматоха, непозната за изумения народ, „побърканият“ своя ход невъзмутимо продължава, [136] гори и равнини минава, безспирно воден от целта да си възвърне любовта, да види своята любима [140] Изолда. Той в сърцето има едно-единствено желание: чрез туй лудешко начинание да иде в двора, дето тя е, [144] защото силно я желае. Тристан на луд ще се престори, все някой там ще му отвори вратите и ще го остави [148] пред краля сам да се представи. И ето: пред самия крал един бедняк изпосталял, остриган и с оголен врат, [152] от всички хора припознат за луд. И никой се не сеща, че в тоз миг им стои насреща прикрито влезлият в палата [156] Тристан, съпругът на сестрата на Каердин… Марк пита: — Как се казваш ти, глупако драг?         А той отвръща му: — Кралю [160] честити, викат ми Пику130. — Добре, ами баща ти кой е? — Кралю, от моржовете той е. — А майка ти? — Косатка тя е. [164] Но нека ваша милост знае, че и сестра си имам аз, Брунхилда131, тя ще е за вас, ако Изолда моя стане. [168] — А после? — После ще се хвана да построя дом в небесата, сред облаците и цветята, и ще живеем там щастливи, [172] далеч от хора завистливи (убил ги Бог!) и от слани,
вернуться

126

Ст. 77: Тристан отправя молба последователно към езическия Амур и към християнския Бог. Подобно съжителство на божества не е учудващо, особено като се има предвид, че авторът на бернската версия на «Лудостта на Тристан» следва Берул, който възприема езически прояви на свръхестественото (любовния еликсир, конските уши на Марк, магьосническите способности на джуджето Фросен, вълшебния «Лък Непогрешим») редом с постоянно позоваване (понякога твърде неортодоксално — вж. бел към ст. 25 от романа на Берул) на християнския Бог.

вернуться

127

Ст. 104: Умопомрачението на героя от любовна мъка ще му подскаже и маската, зад прикритието на която той възнамерява да стигне безнаказано до двора на Марк и да се види със своята любима. Маската на луд прикрива идентичността на героя и в същото време разкрива душевното му състояние.

вернуться

128

Ст. 122: Относно остриганата глава, тоягата или боздугана като атрибути на лудия вж. бел. към ст. 210 и 221 от „Лудостта на Тристан“ (Оксфордска версия). Остриганата глава и разкъсаните дрехи като външни знаци на мъката и смирението пред Бога срещаме още в Книга за Йов. Когато научава, че е загубил всичкото си състояние, Йов „раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе.“ (Йов, 1, 20–21). Средновековната религиозна литература описва едно явление, което може да се тълкува като синтез на състоянието на Йов и на „лудостта“ на Тристан. Става дума за един вид отричане от света от страна на привидно малоумни, смахнати хора, които заживяват единствено с мисълта да служат на Бог — на френски „folie de Dieu“ (буквално „лудост по Бога“), на руски „юродство“.

вернуться

129

Ст. 125: Относно името Тантрис вж. бел. към ст. 321 от „Лудостта на Тристан“ (Оксфордска версия).

вернуться

130

Ст. 161: В някои исторически хроники и художествени текстове от онова време имената Пику и умалителното Пиколе се срещат при кралски шутове и при джуджета. Никоя друга версия за Тристан и Изолда не споменава това име. То може да бъде изтълкувано по-правилно, ако се изхожда от неговата етимология и от контекста на поемата. Пику (Picous) препраща към старофренската дума picois — „острие, остен, лопата“ и в по-общ смисъл — „остър изкопен инструмент“. Що се отнася до контекста, ще напомня, че по пътя към двора на Марк, въоръженият с боздуган „луд“ раздава удари наляво и надясно (ст. 122–130). Ето защо името Пику би могло да се тълкува като прозвище на човек, който раздава удари. Все пак, точната семантика на името Пику едва ли е от значение за Марк. Кралят вече е идентифицирал по външния му вид странния си посетител, обръщайки се към него с „глупако драг“ (ст. 159). Въпросът на краля за името на странника е тавтология, част от задявката на човек, който не се интересува от самоличността на непознатия, а просто намира случай да се забавлява. Ще отбележа също, че в разказите за Тристан и Изолда моментите на игривост и развлекателност почти винаги съпътстват ситуация, в която някой се явява под чужда външност. Въвеждането на маската драматизира повествованието и създава комични ситуации.

вернуться

131

Ст. 167: Брунхилда е името на сестрата на Тантрис, която в Оксфордската версия остава неназована. Това немско име се среща рядко в романските езици. Френскоезичната публика вероятно възприема първата му част — Брун (Brune) — като „чернокоса“, „кестенява“. Така Брунхилда се явява симетрична противоположност на Изолда Русокосата, с която Тантрис/Пику иска да я размени.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)