![Невидимият пазител [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/0/nevidimiyat-pazitel-bg-download.jpg)
Невидимият пазител [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-340-7
- Переводчик: Десислава Антова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:
Тя го целуна бързо по устните и скочи от леглото.
— Амая, има и друго. Вчера се обадих в клиника „Ленокс“, за да променя часа за тази седмица, и ми казаха, че си се обадила, за да отмениш процедурата.
Тя го погледна, без да отговори.
— Дължиш ми обяснение. Мислех, че сме се разбрали да започнем лечение за стерилитет.
— Виждаш ли? Това имах предвид, наистина ли смяташ, че сега мога да мисля за лечение? Току-що ти казах, че съм под стрес, а ти с нищо не ми помагаш.
— Съжалявам, Амая, но няма да отстъпя, това е нещо, на което много държа, нещо, на което смятах, че и ти държиш. Можеше поне да ми кажеш дали мислиш да се подложиш на лечението, или не.
— Не знам, Джеймс…
— Мисля, че знаеш. Иначе защо би отменила терапията?
Тя седна на леглото и започна да рисува с пръст невидими кръгове върху матрака. Не смееше да го погледне.
— Не мога да ти дам отговор сега. Мислех, че съм сигурна, но в последните дни съмненията ми се засилиха дотолкова, че вече не знам дали искам да имам дете така.
— „Така“? Говориш за изкуственото оплождане или за нас?
— Джеймс, недей, между нас всичко е наред — каза тя разтревожено.
— Лъжеш ме, Амая, криеш нещо от мен, отменяш терапията, без да ме питаш, сякаш детето ще е само твое, а после казваш, че всичко между нас е наред.
Амая стана и тръгна към банята.
— Сега не е моментът, Джеймс, трябва да излизам.
— Вчера се чух с нашите, пращат ти поздрави — каза той, докато тя затваряше вратата на банята.
Семейство Уестфорд, родителите на Джеймс, бяха предприели нещо като кампания „сдобий се с внуче на всяка цена“. Помнеше, че в деня на тяхната сватба свекър й бе вдигнал наздравица, с която искаше от нея внуци колкото се може по-бързо. Когато в следващите три години брак не се появиха деца, отношението на бащата и майката на Джеймс към нея се бе превърнало в своеобразен мълчалив упрек, вероятно не толкова мълчалив към сина им.
Джеймс остана да лежи, вперил поглед във вратата на банята, докато слушаше как тече водата, докато се питаше какво, по дяволите, става с тях.
25
Джеймс Уестфорд живееше от шест месеца в Памплона, когато се запозна с Амая. Младата стажантка в полицията бе отишла в галерията, в която той щеше да излага творбите си, за да информира собственика й, че в района стават дребни кражби. Помнеше, че беше облечена в униформа, стоеше права до своя колега и гледаше захласнато една от неговите скулптури. Джеймс, наведен над един кашон, се бореше с хартиите, в които бяха опаковани творбите за изложбата. Изправи се, без да откъсва очи от нея, и без да се замисли, й подаде една от брошурите, които галерията бе подготвила за експозицията. Амая взе листовката, като дори не се усмихна, благодари му и повече не го удостои с внимание. Не я прочете, дори не я разлисти, а щом излязоха от залата, той, разочарован, видя, че я оставя на една маса до входа. Срещна я отново на другата събота, на откриването на изложбата. Беше с черна рокля, а косата й бе свободно пусната и сресана назад. Отначало не беше сигурен дали това е същото момиче, но тя се доближи до скулптурата, която бе разглеждала предишния път, посочи я и му каза:
— Откакто онзи ден я видях, не мога да спра да мисля за нея.
— Значи, по това си приличаме — откакто онзи ден те видях, не мога да спра да мисля за теб.
Тя го бе погледнала с усмивка.
— Виж ти, забавен, а и сръчен в ръцете. Какво друго можеш да правиш?
Когато галерията затвори, двамата се разхождаха с часове по улиците на Памплона, говорейки безспир за живота и работата си. Беше почти четири сутринта, когато заваля. Опитаха да се доберат до съседната улица, но проливният дъжд ги принуди да се подслонят под тясната стряха на една къща. Амая трепереше под тънката си рокля и той кавалерски й предложи якето си. Сгушена в дрехата, тя вдиша аромата, който се носеше от нея. Дъждът се усилваше, принуждавайки ги да отстъпват, докато се залепят за стената. Той я погледна със смутена усмивка и тя, треперейки от студ, се доближи плътно до него.
— Би ли ме прегърнал? — попита го, поглеждайки го в очите.
Той я придърпа към себе си и я прегърна. Изведнъж Амая се разсмя. Той я погледна учудено.
— Защо се смееш?
— О, нищо, просто си мислех, че трябваше да се изсипе цял порой, за да ме прегърнеш. Сега се чудя какво трябва да стане, за да ме целунеш.
— Амая, трябва само да поискаш, за да го направя.
— Тогава ме целуни.
26
Зад широките прозорци на новото полицейско управление денят заплашваше въобще да не дойде. Облачното небе и ситният дъждец, който не бе преставал от предишната вечер, още повече затъмняваха полята и дърветата, оголени от проточилата се зима. Стиснала чашата с кафе с вкочанените си от студ пръсти, Амая погледна навън и отново се замисли за Монтес. Нивото му на неподчинение и наглост бе стигнало неподозирани висоти. Знаеше, че от време на време минава през управлението и си говори с младши инспектор Сабалса или с Ириарте, но от цели два дни не отговаряше на обажданията й и не се мяркаше пред очите й. Бе отишъл с неохота на очната ставка с Рос, после бе участвал в обиска, но тази сутрин го нямаше на оперативката. За пореден път си каза, че трябва да направи нещо, но от самата идея да подаде рапорт срещу Фермин й призляваше.