Лятото на ангелите [bg]

Прия се показва в яркосини бикини и отворена ризка. Поглеждам Едисън, който въздъхва и хапе вътрешността на бузата си, за да не я помоли да си сложи нещо по-скромно, защото въпреки че прелива от уважение към телесната автономия, Прия е по-малката му сестра. Не знам колко братя някога са се чувствали удобно да виждат малките си сестри (и сестрите си изобщо, предполагам) по бикини. Стърлинг обаче се появява в розов като дъвка бански с палави къдри по бедрата и бузите на Едисън добиват сходен на техния цвят.

Докато ние, момичетата, се настаняваме на шезлонгите да се попечем, спътникът ни незабавно се хвърля в басейна да навърта обиколки. Няма да го каже, ако не го притисна, но подозирам, че му е малко неудобно как биха го възприели като част от компанията ни хора, които не ни познават. Наистина приличаме малко на харем. Не го притискам обаче. Той е наистина добър човек и му е неудобно по-скоро заради нас, отколкото заради самия себе си. А и няма с какво да го разубедя в случая.

— Майка ти знае ли за това? — пита Стърлинг и сочи татуировката, която се точи по целия ляв хълбок на Прия.

— Помогна ми да избера салона и ме придружаваше на всеки етап — отвръща момичето със смях. В началото на всяко лято все започваше да говори френски, когато не се обръщаше към някоя от нас, понеже езикът бе здраво загнезден в мозъка й след трите години, прекарани в Париж. Но от няколко седмици не го е правила и това е хубаво за всички.

Навеждам се на шезлонга да разгледам татуировката. Знаех, че работи върху нея в течение на пролетните месеци, но не ни каза какво ще си прави. Когато дойде насам в началото на лятото, последната част още заздравяваше, така че не ни я показа. И ако размерът е малко изненадващ, то изображенията са като част от душата й. Голяма шахматна царица, изработена от яркоцветно стъкло, стъпила на основа от цветя. Нарциси, кали, фрезии — всички видове, които оставяше серийният убиец, убил сестра й и след това преследвал Прия. Цветята на Чави — жълти като слънца хризантеми — поръбват короната на царицата. Над тях се реят две пеперуди, достатъчно големи да се различи специфичната им окраска.

Няма нужда да проверявам — знам, че това са Callophrys eryphon и Myscelia ethusa, нарисувани в по-голям размер и с подробности, съответно на гърбовете на Инара и Виктория-Блис.

— Имам чувството, че най-сетне мога да оставя всичко онова зад гърба си — обяснява тихо Прия.

— Кое „всичко“?

— Усещането, че съм жертва. По този начин все едно побеждавам случилото се и го прибирам под кожата си, където му е мястото, вместо да ме разкъсва на части.