Танцът на Невестулката [bg]

Докато Шейфър беше в супера, Хамптън взе едно важно решение. Трябваше да поговори с Алекс Крос. Беше обмислила и предимствата, и недостатъците. Сега си даде сметка, че е възможно да поставя в опасност живота на още хора в „Саутийст“, като не споделя поне част от информацията, до която се бе добрала. Ако още някой бъдеше убит, тя нямаше да го понесе. Освен това Крос би получил тази информация, ако тя не бе помолила Чък Хъфстедлър да си мълчи.

Шейфър излезе от магазина и огледа оживения „Дюпон Съркъл“. Носеше малка чанта със скъпи продукти в едната си ръка. Продукти за кого обаче? Той не погледна по посока на джипа, който се подаваше едва-едва зад ъгъла.

Патси последва ягуара на безопасно разстояние. Движението вече не бе натоварено. Шейфър пое по Кънектикът Авеню. Патси мислеше, че той не я е забелязал, въпреки че бе от МИ6, но знаеше, че трябва да действа предпазливо.

Шейфър не бе далеч от пътя за посолството. Не беше вероятно той да се връща на работа, нали? Защо му бяха продуктите, ако отиваше в посолството?

Най-после ягуарът се вмъкна в подземния гараж на една стара сграда в „Уудли парк“. На месинговата табела бе гравирано името й — „Фарагът“.

Патси Хамптън изчака няколко минути, после влезе в гаража след ягуара. Трябваше да огледа, да провери какво става.

Гаражът бе и обществен, и частен, така че не бе нищо особено. Патси отиде при пазача в малката будка и му показа служебната си карта.

— Виждали ли сте този ягуар, който влезе малко преди мен? — попита тя.