Танцът на Невестулката [bg]

— Сама ли си тук тази вечер? — попитах я.

Хамптън сви рамене.

— Обикновено съм сама. Партньорите само ме бавят. Главен детектив Питман знае, че предпочитам да работя така, и ми даде зелена светлина. Съвсем зелена.

Усетих, че сега изчаква аз да й съобщя нещо — ако разполагах с такова. Реших да играя по правилата.

— Намерихме едно такси, което убиецът очевидно е използвал в „Саутийст“. Държал го е в един гараж в „Екингтън“.

— Някой виждал ли е заподозрения в квартала? — зададе съвсем подходящ първи въпрос тя.

— Хазяйката му го е видяла. Бих искал да й покажа снимки на твоя човек. Или предпочиташ ти да направиш това?

Лицето й бе безизразно.

— Аз ще го направя. Още утре сутринта. Нещо уличаващо в апартамента?

Исках да бъда откровен с нея. В края на краищата, тя бе дала идеята за тази среща.

— Снимки на мен и семейството ми висяха на една стена в дрешника. Били са направени на Бермудите. Докато бяхме на почивка там. Той ни е наблюдавал през цялото време.

Чертите на Хамптън омекнаха.

— Чух, че годеницата ти е изчезнала на Бермудите. Такива новини се разчуват бързо.

— Имаше снимки и на Кристин.

Сините й очи станаха тъжни. Успях да надзърна зад строгата й фасада.

— Наистина съжалявам за загубата ти.

— Още не съм се отказал — казах й. — Виж, не ми трябват никакви почести, че съм решил тези случаи, просто ми позволи да помагам. Той ми се обади вкъщи снощи. Някой ми се обади. Каза ми да се оттегля. Предполагам, че имаше предвид да се оттегля от разследването, но официално аз не би трябвало да се занимавам с него. Ако Питман научи…

Детектив Хамптън ме прекъсна.

— Нека обмисля това, което ми каза. Знаеш, че Питман ще ме разпъне на кръст, ако научи. Даже не можеш да си представиш какво ще направи. Проблемът е, че му нямам доверие. — Погледът на Хамптън бе прям и настойчив. — Не споменавай нищо за разговора ни пред приятелите си или пред Сампсън. Човек никога не знае. Дай ми време до утре сутрин. Ще се опитам да постъпя правилно. Не съм чак толкова твърда. Всъщност, по-скоро съм странна.

— Всички сме такива — усмихнах се аз. Хамптън бе твърда в работата си, но сега чувствах, че я харесвам. Извадих нещо от джоба си. Пейджър.

— Вземи го. Ако се появи проблем или попаднеш на нещо ново, можеш да ми позвъниш по всяко време. Моля те, обади се, ако научиш нещо. Аз ще направя същото. Ако Шейфър е нашият човек, бих искал да говоря с него, преди да го отведем в участъка. Това е личен въпрос. Не можеш да си представиш колко личен.

Хамптън продължаваше да ме гледа право в очите. Напомняше ми на някого, когото съм познавал преди време, една друга странна жена полицайка — Джеси Фланагън.

— Ще обмисля нещата и ще ти се обадя.

— Добре. Благодаря, че се обади тази вечер.

Тя се изправи.