Танцът на Невестулката [bg]

— Ще се наложи да помисля как да докарам тук един екип техници от лабораторията — казах на Сампсън. — В таксито трябва да има някакви следи, а може би и горе, в апартамента. Косми, нишки, отпечатъци от пръсти.

— Да се надяваме, че няма да има човешки крайници или органи — направи физиономия Сампсън. Това бе типичен полицейски хумор и коментарът бе толкова естествен, че изобщо не му обърнах внимание. — В тези случаи все изникват някакви отрязани части, Алекс. Не искам да ги виждам. Харесвам ходила, които не са отделени от краката, глави, свързани с вратовете, даже и да са части от мъртвец.

Сампсън претърси предната седалка на таксито, след като си сложи гумени ръкавици.

— Има хартийки. Опаковки от дъвка и сладкиши. Защо не помолиш Кайл Крейг за услуга. Извикай момчетата от ФБР да дойдат тук.

— Всъщност говорих с Кайл снощи — обясних аз. — Бюрото се е заело с това от известно време. Ще ни помогне, ако му се обадим.

Сампсън ми подхвърли чифт ръкавици и аз претърсих задната седалка. Видях нещо, което приличаше на петна от кръв върху тапицерията. Петната можеха да се проверят съвсем лесно.

Най-после се качихме в апартамента над гаража. Беше прашен, мрачен, почти без мебели. Изглеждаше зловещ и неприятен. Нямаше вид на място, където живее някой, но ако това място си имаше обитател, той бе много странен човек. Хазайката вече ни го бе казала.

Кухнята бе почти празна. Единствената лична вещ, показваща разточителство, бе скъпа сокоизстисквачка. Не обикновен модел, а много скъп. Извадих носната си кърпа и отворих хладилника. В него имаше само бутилирана вода и плодове. Плодовете бяха започнали да се развалят. Повдигна ми се при мисълта какво още можем да открием тук, в апартамента.

— Явно е маниак на тема здравословни храни — отбеляза Сампсън.

— Че е маниак, е сигурно. Усещам някакъв животински страх тук. Той е много напрегнат и възбуден, когато дойде тук.

— Да — кимна Сампсън. — Познавам това чувство.

Влязохме в стаята, която бе обзаведена само с едно тясно легло, два тапицирани стола и нищо друго. И тук витаеше чувството за страх.

Отворих вратата на дрешника и това, което видях, ме накара да замръзна на място. Вътре имаше панталони в цвят каки, синя риза, син блейзър — и още нещо.

— Джон, ела тук — извиках го аз. — Джон!

— По дяволите. Трябва ли да идвам? Не искам да виждам трупове.

— Просто ела тук. Това е той. Това е апартаментът на Невестулката. Сигурен съм. Това тук е по-лошо от труп.

Разтворих вратата на дрешника по-широко, за да може Сампсън да види какво бях открил вътре.