Танцът на Невестулката [bg]

69.

На следващата вечер към шест си тръгнах рано от работа и отидох на репетицията на хора на Деймън в „Съджърнър Трут“.

Бях направил доста обемисто досие на Джефри Шейфър, но не разполагах с нищо, което да го свързва с някое от убийствата. Патси Хамптън също не бе открила нищо. Може би той просто разиграваше фантазиите си в компютърната игра. Или може би Невестулката бе по-предпазлив, след като таксито му бе открито.

Сърцето ми се късаше при мисълта да вляза в училището, но трябваше да отида. Осъзнах колко е тежко на Деймън и Джени да ходят там всеки ден. Училището извика в съзнанието ми толкова много спомени за Кристин. Имах чувството, че се задушавам, сякаш в дробовете ми не бе останал никакъв въздух. В същото време целият бях плувнал в студена пот.

Малко след началото на репетицията Джени мълчаливо протегна ръка и хвана моята. Чух я да въздиша тихо. Откакто се бяхме върнали от Бермудите, се докосвахме и изразявахме чувствата си по-често, бяхме станали още по-сплотени като семейство.

Държахме се за ръце почти през цялата репетиция, която включваше уелската песен „През цялата нощ“, „Моето вярно сърце пее възхвали“ на Бах и един много хубав аранжимент на спиричуъла „Изцели ме“.

Постоянно си представях как Кристин внезапно се появява в училището и един-два пъти се обърнах към арката, която водеше към кабинета й. Разбира се, нея я нямаше и това ме изпълваше с неутешима тъга и празнота. Накрая изпразних съзнанието си от всички мисли, просто се затворих и изцяло се потопих в музиката и великолепното звучене на момчешките гласове.

След като се върнахме у дома след репетицията, Патси Хамптън ми се обади. Тя отново наблюдаваше Шейфър. Беше малко след осем. Нана и децата слагаха масата за вечеря — студено пиле, сирене чедър, салата от марули, нарязани ябълки и круши.

Патси ми съобщи, че Шейфър си е вкъщи и колкото и невероятно да бе, там течало детско парти за рожден ден.

— Един куп усмихнати деца от квартала плюс нает клоун на име Сили Били1. Може би сме на погрешна следа, Алекс.

— Не мисля. Смятам, че не грешим в предчувствието си за него.

Казах й, че ще отида към девет да й правя компания — по това време Шейфър обичайно излизаше.

Малко след осем и половина телефонът в кухнята иззвъня отново, точно докато похапвахме от вкусното пиле с много подправки. Нана се намръщи, когато вдигнах слушалката.

Познах гласа.

— Нали ти казах да се оттеглиш? Сега ще трябва да платиш за неподчинението си. Сам си си виновен! Има телефонен автомат до старата къща на маймуните в зоологическата градина. Тя затваря в осем, но можеш да влезеш пред входа за персонала. Може би Кристин Джонсън те чака в зоопарка. Най-добре бързо иди там и провери. Бягай, Крос, бягай. Побързай! Тя е при нас.

Връзката прекъсна и аз се втурнах към стаята си горе, за да взема глока2 си. Обадих се на Патси Хамптън и й казах, че някой отново ми се е обадил, навярно Невестулката. Обясних й, че тръгвам към зоопарка.