![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Тя най-после се дръпна настрани. Изплаши се, че съм наистина побъркан, и може би беше така.
Стоях с телефонната слушалка в ръка, треперех, чаках обаждането. Не бях на себе си. Целият плувнах в пот.
Оглеждах се нагоре и надолу по улицата.
Нищо очевидно или подозрително. Никъде не се виждаше паркирано синьо-лилаво такси. Никой не ме наблюдаваше. Някой определено знаеше кой съм. Беше ми се обадил в хотела на Бермудите, беше ми се обадил у дома.
Гласът му още отекваше силно в главата ми. От седмици чувах този дълбок омразен глас.
Тя е в безопасност засега.
При нас е.
Това бяха думите, които чух преди шест седмици на Бермудите. Нито дума повече до тази вечер.
Сърцето ми биеше до пръсване, усещах го още по-силно в ушите си. Адреналинът прииждаше като бърза река в кръвоносната ми система. Обаждането бе подчертало, че трябва да бързам.
Един млад мъж се приближи до телефона. Погледна ръката ми върху слушалката.
— К’во става, мъжки? Трябва ми телефонът. Телефонът. Чуваш ли?
— Полицейска операция — изгледах го навъсено аз. — Моля ви, отдалечете се. Хайде!
— Не ми прилича на полицейска операция — измърмори той.
Мъжът се отдалечи, като поглеждаше през рамо, докато вървеше намръщен по Четвърта улица, но все пак не се опита да спори с мен.
Мъжът, който ми се бе обадил, обичаше да контролира всичко, мислех си, докато стоях безпомощен пред аптеката, в която постоянно влизаха и излизаха хора. Беше ме накарал да чакам толкова дълго след обаждането на Бермудите навярно за да демонстрира властта си над мен. Сега го правеше отново. Но какво искаше всъщност? Защо бе отвлякъл Кристин? При нас е — каза ми тогава и сега бе повторил същите думи. Наистина ли не действаше сам? Що за група представляваше? Какво искаха?
Останах пред телефона десет минути, петнайсет, двайсет. Чувствах се, сякаш полудявам, но бях готов да стоя там цяла нощ, ако се налага. Започнах да се чудя дали това бе телефонът, но знаех, че няма друг. Той го бе описал точно и ясно, беше спокоен, владееше положението.
За пръв път от седмици си позволих да се надявам, че Кристин може да е жива. Представих си лицето й, дълбоките й кафяви очи, в които грееше толкова топлота и любов. Може би, може би щяха да ми позволят да говоря с нея.
Отприщих на воля гнева си срещу неизвестния мъж. Но после пак се овладях, потиснах чувствата си, чаках с хладен разум.
Хората идваха и си тръгваха, влизаха и излизаха от аптеката. Неколцина искаха да използват телефона. Но само ме поглеждаха и тръгваха да търсят друг.
В девет без пет телефонът иззвъня. Веднага вдигнах слушалката.
— Алекс Крос — казах.
— Да, знам кой си. Това вече е изяснено. Ето какво трябва да направиш. Оттегли се напълно. Просто се оттегли. Преди да загубиш всичко, на което държиш. Може да стане съвсем лесно. Достатъчно си умен, за да го разбереш, нали?
После връзката прекъсна.
Заудрях телефона със слушалката. Проклинах силно. Управителят на аптеката излезе и ме изгледа.
— Ще се обадя на полицията — каза той. — Това е обществен телефон.
Не си направих труда да му обясня, че аз съм от полицията.
63.
Невестулката ли ми се беше обадил? С един убиец ли си имах работа, или с повече от един?
Само да имах някаква представа кой бе мъжът на телефона и какво имаше предвид, като говореше в множествено число. Съобщението ме изплаши, също както първото, може би още повече, но ми даде и надежда, че Кристин може би е още жива.
А с надеждата дойде и пронизващата болка. Ако само можех да чуя Кристин по телефона. Имах нужда да чуя гласа й.
Какво искаха? Оттегли се напълно. От какво да се оттегля?
Случаят с убийството на Оденкърк? Убийствата в „Саутийст“? Може би дори изчезването на Кристин? Дали ФБР и Интерпол не се бяха добрали до нещо, което го е изплашило? Не бяхме близо до решаване на никой от случаите, по които работех, а знаех, че времето е от критично значение.
Рано в сряда сутринта със Сампсън отидохме в „Екингтън“. Една жена там знаела гараж, където стояло паркирано лилаво-синьо такси. Бяхме проверявали поне десетина подобни сигнала, но това нямаше значение. Всеки сигнал трябваше да бъде проверен, всеки един.
— Името на собственика на таксито е Артър Маршал — казах на Сампсън, докато вървяхме от колата към тухлен апартамент с градина, който имаше доста окаян вид. — Проблемът е, че Артър Маршал, изглежда, е фалшива самоличност. Хазайката казва, че работел в някой от магазините „Таргет“. Според „Таргет“ при тях няма такъв човек. Никога не е имало. Хазяйката казва, че от известно време не се е вясвал.