Танцът на Невестулката [bg]

— Той излиза всяка вечер към девет — каза ми Хамптън, докато го гледахме как върви към лъскавия си ягуар, паркиран на алеята встрани от къщата.

— Същество, което държи на навиците — казах аз. — Невестулка.

— Че е същество, е сигурно — каза тя.

И двамата се усмихнахме. Ледът помежду ни леко се разчупваше. Патси Хамптън призна, че ме е проверила много задълбочено. Беше стигнала до извода, че не аз съм лошият, а Питман.

Ягуарът потегли от алеята и ние последвахме Шейфър до един нощен клуб в „Джорджтаун“. Той сякаш не ни забелязваше. Проблемът бе, че трябваше да го хванем как прави нещо, нямахме конкретни доказателства, че той е нашият убиец.

Шейфър седна сам край бара, а ние го наблюдавахме откъм улицата. Дали той не бе седнал край прозореца нарочно? Знаеше ли, че го следим? Играеше ли си с нас?

Имах лошото предчувствие, че е точно така. Това бе някаква странна игра за него. Той излезе от бара към дванайсет без петнайсет и се прибра право в дома си.

— Копеле — намръщи се Патси и поклати глава.

Русата й коса падаше меко и красиво. Тя определено ми напомняше за Джеси Фланагън, агент от тайните служби, с която бях работил по отвличането на две деца в „Джорджтаун“.

— Дали се е прибрал окончателно за тази вечер? — попитах аз. — За какво изобщо бе всичко това? Излиза от къщи, за да гледа бейзболния мач в някакъв бар в „Джорджтаун“?

— Същото се повтаря от няколко вечери. Мисля, че знае, че го следим.

— Той е работил в разузнаването. Известно му е много за следенето. А ние пък знаем, че той обича да си играе игри. Във всеки случай мисля, че няма да излезе повече тази вечер, така че и аз ще си ходя, Патси. Не искам да оставям семейството си само прекалено дълго.

— Лека нощ, Алекс. Благодаря за помощта. Ще го пипнем. И може би скоро ще намерим приятелката ти.

— Надявам се.

На път за вкъщи се замислих за детектив Патси Хамптън. Тя явно бе самотна и се запитах защо. Ако човек успееше да проникне зад строгата й физиономия, откриваше, че е интересна и състрадателна. Но се запитах дали изобщо някой успява да види тази й същност.

Когато спрях пред къщата, в кухнята светеше. Заобиколих къщата и влязох през задната врата. Деймън и Нана стояха по халати край печката. Всичко изглеждаше наред.

— Пижамено парти ли си правите? — попитах ги, като влязох.

— Деймън го боли стомахът. Чух го, че е в кухнята, и слязох да видя какво става.

— Добре съм. Просто не можах да заспя. Видях, че още не си се прибрал — обясни той. — Минава полунощ.

Той изглеждаше разтревожен и малко тъжен. Деймън наистина харесваше Кристин и на няколко пъти ми бе казвал, че с нетърпение очаква отново да си има майка. Вече бе започнал да я възприема като такава. И той, и Джени много тъжаха по Кристин. За втори път губеха важна жена в живота си.