Танцът на Невестулката [bg]

Подкара джипа си към британското посолство късно онзи следобед. Бе поставила Джефри Шейфър под ограничено наблюдение — от самата нея. Можеше да осигури повече екипи, но това би означавало да отиде при Питман, а не желаеше никой да знае какво е открила. Не й трябваше навалица.

Беше направила предварителните си проучвания за Шейфър. Той бе от Службата за сигурност, което означаваше, че бе от британското разузнаване, опериращо извън Англия. Най-вероятно бе шпионин, работещ под прикритието на служител в посолството на Масачузетс Авеню. Репутацията му бе нормална — даже добра. Сегашната му работа бе представена като свързана с програмата на британското правителство за защита на човешките права, което всъщност не означаваше нищо. Той живееше в „Калорама“, скъп квартал, какъвто не би могъл да си позволи със заплатата си. Така че кой, по дяволите, беше този Шейфър?

Хамптън седеше в джипа, паркиран близо до посолството на Калифорния стрийт. Пушеше „Марлборо лайт“ и обмисляше положението. Наистина трябваше да обсъди с Крос докъде е стигнал в разследването си. Дали той знаеше нещо, с което да й помогне? Може би и той бе по следите на Шейфър. Бе почти престъпление тя да не се свърже с Крос и да не сподели какво е научила от Чък.

Омразата на Питман към Крос бе добре известна — той го възприемаше като съперник. Тя не познаваше Крос така добре, но той се появяваше прекалено често в заглавията на вестниците. Все пак й се искаше да разбере какво е открил, особено дали неговият радар е засякъл Джефри Шейфър.

На улицата до британското посолство бе прекалено шумно. Работници правеха ремонт на сградата на турското посолство от другата страна на улицата. Хамптън вече имаше главоболие — целият й живот бе едно голямо главоболие — и ужасно й се искаше работниците да спрат блъскането, чукането, разбиването и стърженето. Поради някаква причина днес около Националната джамия гъмжеше от хора.

Няколко минути след пет Шейфър се качи в ягуара си на паркинга до стъклената ротонда.

Беше го виждала вече два пъти. Той беше в добра форма, привлекателен, макар че тя самата не си падаше точно по този тип външност. Шейфър определено не оставаше на работа дълго след приключване на работното време. Хамптън предположи, че или има да ходи някъде, или наистина мрази работата си. Вероятно и двете.

Потегли на безопасна дистанция зад черния ягуар и го последва по оживеното Масачузетс Авеню. Шейфър като че ли не се бе отправил към дома си, но не отиваше и към „Саутийст“.

„Къде отиваме тази вечер? — запита се тя, докато го следеше. — И какво общо има това с Четиримата конници? Каква игра играеш в действителност? Какви са фантазиите ти? Лош човек ли си ти, убиец ли си, Джефри? Не приличаш на такъв, русокоси красавецо. Твърде хубава, лъскава кола за един долен убиец.“