Без светлина [bg]

— Разбира се — отвърна тя. Грабна бележник и молив и го последва в неговия кабинет. Той затвори вратата и Лара застана пред бюрото. Грейвър забеляза, че се е поосвежила след обяда, с току-що сресана коса, с ново червило, костюмът й бе добре опънат и тя изглеждаше също така безупречно, както и сутринта.

— Седни — каза той и се настани срещу нея на единия от столовете пред бюрото си. Тя държеше стенографския бележник и молива в скута си, с очаквателно, но не и неспокойно изражение. Вече бе почувствала, че разговорът няма да бъде рутинен.

— Лара, нуждая се от твоята помощ в нещо, което… е извън обичайното — рече Грейвър.

Той кръстоса крака, опитвайки се да изглежда по-спокоен, отколкото всъщност беше, макар да подозираше, че паниката му не е убягнала от погледа на Лара. Както винаги, между тях се предаваха неща, за които и двамата никога не споменаваха. Особеното в техните взаимоотношения беше, че много от чувствата помежду им, било любовни или просто приятелски, никога не се изричаха. Това, естествено, беше по избор на Грейвър или, както по-често напоследък си мислеше, по негова вина.

— Искам да те помоля за една услуга, Лара, нещо, което е извън служебните ти задължения — каза той. — Обикновено такова нещо човек иска от близък приятел… някой, комуто се доверява… въпреки всичко, което може да се случи.

При тези думи лицето й се поразведри, но остана и известно съмнение.

— Лично ли е или служебно? — попита тя.

— И двете — отвърна той. — В това е проблемът.

Видя как тя настръхна.

— Жена ли е замесена? — във въпроса й се долови явно напрежение.

— Не — каза той, — няма нищо от този род.

Докато я гледаше, осъзна колко много разчита на нея, колко много му се искаше да разчита на нея, за да издържи на напиращите бурни събития. Чувстваше се като лекар, разглеждащ под микроскоп клетките на своята наскоро открита болест. Съществуваше опасност да загуби разума си, да започне да възприема неясните, гърчещи се и лепкави сенки като нещо различно от тяхната истинска същност, имаше тенденция да ги вижда като проявление на злото, на смъртта, на Страшния съд. Грейвър се нуждаеше от някого — от Лара — да бъде с него, когато страховете му нараснат до митологични размери, когато съмненията победят убежденията му и се появи опасност той да повярва в лъжата.

Навярно тя бе видяла нещо от този страх в очите и в държането му или го бе доловила в гласа му. Лицето й смекчи израза си и тя кимна.

Господи. Ако той изобщо имаше някакъв разум, не биваше да изпуска тази жена от погледа си. Без всякакви други предисловия Грейвър започна от самото начало и всичко й разказа. Всичко. Повече, отколкото щеше да каже на Нюман или Пола. Повече, отколкото щеше да каже на Арнет. Постепенно гласът му ставаше по-тих, несъзнателен навик при него, когато бе съвсем вглъбен. Той й говореше, сякаш тя бе единственият друг човек в живота му, позволявайки й да види страха и съмнението, без да се оправдава за своето объркване и болката, почувствана заради предателството. Опита се да й представи своята собствена перспектива, да й даде представа за напрегнатите си чувства.