![Артър & Джордж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/8/artr-dzhordzh-bg-download.jpg)
Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
— Джордж, как да се изразя… Разбира се, името си е твое и, разбира се, ние с мистър Вейчъл ще се постараем да го произнасяме правилно. Когато сме тук, при теб. Но в съда… в съда… нали знаеш поговорката, „когато си в Рим…“. С такова начало няма да направим добро впечатление на сър Реджиналд Харди. И едва ли ще научим полицаите на произношение. Колкото до мистър Дистърнъл, той ще се наслаждава на объркването.
Джордж погледна адвокатите.
— Не ви разбирам.
— Искам да кажа, Джордж, че съдът има правото да решава как точно се казва обвиняемият. Не е записано никъде, но така стоят нещата. Онова, което ти наричаш погрешно произношение, аз бих го нарекъл… по-английско звучене.
Джордж въздъхна.
— И не толкова ориенталско?
— Да, Джордж, не толкова ориенталско.
— Тогава любезно моля и двама ви да произнасяте името ми погрешно, за да свикна.
Началото на процеса бе насрочено за 20 октомври. Предишния ден четири момчета, които си играеха близо до ботаническата градина „Сидмът“ в Ричмънд Парк, се натъкнаха на тяло в напреднал стадий на разложение. Оказа се, че това е мис Софи Франсис Хикман, лекарката от Кралската обществена болница. Също като Джордж, тя не беше навършила трийсет години. И само на една колонка разстояние, помисли си той.
Сутринта на 20 октомври 1903 година отведоха Джордж от стафордския затвор в Съдебната палата на графството. В мазето му показаха килията, където обикновено държаха затворниците. За него обаче бе осигурена като привилегия широка стая с нисък таван, обзаведена с маса и камина; тук можеше да разговаря с мистър Мийк под наблюдението на полицай Дъбс. Седя до масата двайсетина минути, а Дъбс — мускулест полицай с елегантна брада и мрачна физиономия — упорито избягваше да го погледне в очите. После по даден сигнал пазачът поведе Джордж по тесни лъкатушещи коридори с мъждиви газени лампи, докато стигнаха една врата, зад която започваше тясно стълбище. Дъбс го побутна леко и Джордж се изкачи към светлината и шума. Когато се появи в зала Б, настана пълна тишина. Джордж стоеше смутено пред подсъдимата скамейка като актьор, изблъскан внезапно на сцената.
После, в присъствието на сър Реджиналд Харди, двамата му помощници, капитан Ансън, положилите клетва съдебни заседатели, репортерите, представителите на обществеността и трима негови роднини, бе прочетен обвинителният акт: Джордж Ърнест Томпсън Ейдълджи бе обвинен, че през нощта на 17 срещу 18 август е наранил кон, собственост на въгледобивната компания в Грейт Уайърли; а също така, че в дните около 11 юли е пратил на сержант Робинсън от Канок писмо със заплаха за убийство.
Мистър Дистърнъл беше висок мършав мъж с резки движения. След краткото си встъпително слово той призова инспектор Камбъл и цялата история започна отново: откриването на осакатеното пони, обискът в дома на викария, окървавените дрехи, космите по палтото, анонимните писма, арестуването на обвиняемия и неговите изявления. Джордж знаеше, че всичко е скалъпено от догадки, съвпадения и хипотези; знаеше и че е невинен; ала повтарянето на тази история от официално лице с перука и тога я правеше някак далеч по-достоверна.
Джордж си мислеше, че показанията на Камбъл са свършили, когато мистър Дистърнъл поднесе първата изненада.
— Инспектор Камбъл, преди да приключим, има един въпрос, предизвикващ сериозна обществена тревога, по който се надявам да ни осведомите. Доколкото знам, на 21 септември във фермата на мистър Грийн е открит убит кон.
— Така е, сър.
— А фермата на мистър Грийн се намира много близо до дома на викария, така ли?
— Да.
— И полицията проведе разследване на злодеянието?
— Да. По спешност.
— Успешно ли беше това разследване?
— Да, сър, успешно.
Мистър Дистърнъл едва ли се нуждаеше от театралната пауза, към която прибягна в момента; цялата съдебна зала чакаше като зяпнало дете.
— Ще кажете ли на съда какъв бе резултатът от вашето разследване?
— Джон Хари Грийн, деветнайсетгодишният син на фермера, върху чиито земи бе извършено злодеянието, и участник в доброволческата кавалерия, призна, че е извършил деянието срещу собствения си кон. Подписа пълни самопризнания в този смисъл.
— Значи пое самостоятелно цялата отговорност?
— Да.
— Разпитахте ли го за евентуална връзка между това действие и предишните престъпления в областта?
— Да, сър. Много старателно, сър.
— И какво заяви той?
— Че деянието му няма нищо общо с останалите събития.
— А вашето разследване потвърди ли, че няма абсолютно никаква връзка между станалото във фермата на Грийн и другите престъпления в областта?