Игри за милиарди [bg]

Хагър се наведе над минибара и наля по едно питие, докато се движеха към града. Подаде на Джак скоч.

— Какво ще кажеш?

— Какво се очаква да кажа?

— Каквото искаш. Истината.

— Добре. Ужасно съм разочарован. Смазан. Срещата беше катастрофа.

— Мислиш ли? — попита Белуедър и грабна с нетърпение чашата бърбън с лед, която му подаде Хагър. Отпи голяма глътка и се отпусна на седалката.

— Не бяха никак отзивчиви, Дан. Ти изложи всички възможни аргументи. И двамата му обяснихте съвсем ясно защо би трябвало да изостави всичко друго и да дойде при нас. Не беше трудно да се види, че им е все едно.

Белуедър и Хагър се разсмяха от сърце. Наистина ли Джак е толкова наивен? След миг Хагър обяви:

— Дадоха ни зелена светлина.

— Защо смяташ така?

— Те са наясно и ние сме наясно, че няма как да получим всичко, което искаме.

— И защо това да е хубаво?

— Джак — намеси се Белуедър снизходително, — те просто ни обясниха кои са пречките. Молеха ни, буквално крещяха да им помогнем.

— Наистина ли?

— Научи се да слушаш по-добре.

— Вече целият съм слух.

— Сделка без търг и конкуренция означава почти сигурен скандал. Това го знаем по принцип. Репортерите чакат подобни събития с нетърпение. Просто полудяват, като надушат нещо такова.

— И какво от това? Не разбирам.

— Робинсън и Уиндъл току-що ни дадоха инструкция как можем да постигнем своето. Трябва да отстраним няколко препятствия в Конгреса, да притиснем конкурентите, да не им дадем шанс да вдигнат сериозен шум.

— И как ще го направите?

— Затова печелим големите пари, Джак.

Джак се загледа през прозореца. Минаваха покрай паметниците на великите мъже на Вашингтон — на Линкълн вляво, на Джеферсън в далечината. Най-накрая попита:

— Къде отиваме сега?

— Да посетим стар приятел — отвърна Белуедър, отпи малко бърбън и също се загледа навън през прозореца.