Любов на колела [bg]

Много се страхуваше, че това може да се окаже последният му избор, но и шанс, от който трябваше да се възползва.

— Е, беше крайно време да се погрижиш за това рамо — каза Бил и кимна, без да подозира за суматохата, кипяща в душата на Франк. — Поглъщаш ибупрофен от толкова дълго време, че е направо чудно как стомашната ти лигавица не се е скапала вече.

— Никога не съм имал проблеми със стомаха — промърмори той, благодарен за това малко късче късмет, тъй като в продължение на години увеличаваше дозата на болкоуспокояващите, вместо да рискува да се подложи на операция.

Бил потупа шишенцето с Пепто-Бисмол в джоба си и се намръщи.

— Иска ми се да мога да кажа същото.

— Забелязал съм, че непрекъснато се наливаш с това нещо. Има ли, ъ-ъ, има ли нещо, за което искаш да говорим?

— Господи, не — отвърна Бил. Което на „мъжки език“ означаваше: докато не го кажа на глас, наистина не съществува никакъв проблем.

Франк разбра. Той не беше много от тези, които открито показваха чувствата си, и не обичаше да доверява на другите своите неволи, за да получи утеха. Понякога човек трябваше да се справя с делата си така, както намереше за правилно. Надяваше се само Дивия Били да се справи с проблемите си, преди да му се наложи стомашна трансплантация.

О! Перфектно. Значи Дан Ман щеше да се нуждае от трансплантация на черен дроб, Бил — от трансплантация на стомах и той не можа да пропусне иронията, че страданията на двамата мъже не бяха в резултат от смъртоносни куршуми или пленяване от вражески сили. По дяволите, не! Пряката причина за болката на двамата мъже беше жена, или по-точно, липсата на една определена жена.

А не беше ли винаги така? Най-безпощадните, най-свирепите мъже на планетата се давеха в уиски, тъпчеха се с успокоителни и мозъците им се превръщаха в лайна, когато някоя мацка със закръглен задник и благоуханна коса наместеше скъпоценното си тяло в картинката.

Това беше достатъчно да накара умният мъж да избягва всички представителки на нежния пол… почти всички.

Взрив от мощен смях проряза крясъците на Ози, който се опитваше да имитира Брет Мичъл, и Франк отново съсредоточи цялото си внимание върху двойката долу, като стисна челюсти толкова силно, че чак очните ябълки го заболяха, когато Беки пъхна близалка в джоба на Ейнджъл.

Пред очите му се спусна червена пелена, щом се запита дали близалката беше с вкус на безалкохолна бира. Беки бе започнала да смуче Дум-Дум преди години, като начин да се откаже от пушенето. Тя обичаше всички вкусове, с изключение на близалките с вкус на безалкохолна бира, които хвърляше в кошчето за боклук до деня, в който разбра, че това е любимата бира на Франк. Тогава тя започна да крие малките лакомства на места, където бе сигурна, че той ще ги открие — в чекмеджето на бюрото му, в чашата му за кафе, в джоба на ризата му.