Жив или мъртъв [bg]

С готов за стрелба автомат Динг пристъпи в коридора. Бианко го последва на две крачки разстояние отляво, в средата на коридора. Шоуолтър, който се движеше покрай южната стена, стигна до вратата отляво и спря. Тя беше открехната съвсем малко.

— До южната врата в коридора — обади се по радиото той.

— Оглеждам — отговори Лоазел. — Няма движение.

Шоуолтър се изправи пред вратата, отвори я и влезе. Излезе след двадесет секунди и вдигна палец. Чавес продължи бавно покрай северната стена.

Прозвуча гласът на Джонстън:

— Спри.

Динг вдигна юмрук и останалите трима души спряха и клекнаха.

— Движение — обяви Джонстън. — Северната стена, вторият прозорец от източния ъгъл.

„Следващата стая“ — помисли Динг. Изминаха двадесет секунди. Искаше му се да пита Джонстън какво става, но се въздържа. Снайперистът щеше да се обади, когато има какво да каже.

— Прозорецът е с щори — обади се Джонстън. — Отворен е наполовина и виждам да се движи едно тяло.

— Оръжие?

— Не мога да видя. Стой. Отива към вратата. Три секунди.

Чавес метна автомата на рамо, извади пистолета със заглушител, стана и бавно се промъкна на ръка разстояние от вратата.

— До вратата е — обади се Джонстън.

Вратата се отвори и от нея се показа силует. Чавес забеляза автомата АК-47 на гърдите му и вкара един куршум над дясното му ухо. Завъртя се на пета, вдигна лявата си ръка и хвана мъжа през гърдите, докато той падаше. Бианко влезе през вратата, за да търси още цели. Чавес леко пусна своя човек на земята.

— Чисто — обади се италианецът по радиото след пет секунди, а после излезе и помогна на Чавес да вкарат тялото в стаята. Затвориха вратата зад себе си, подредиха се отново един зад друг и клекнаха в очакване. Щяха да разберат много бързо дали изстрелът е привлякъл внимание. Нищо не се движеше.

— При втората врата, северна стена — каза по радиото Чавес.

— Не забелязвам движение — отговори Джонстън.

Динг и Бианко провериха стаята и излязоха от нея.

— Командване, Синьо актуално. Горният етаж е чист — обади се Динг. — Тръгваме към главната врата.

— Ясно — отговори Стенли.

Шест метра надолу по коридора се виждаше арка с остър завои надясно, зад който Чавес знаеше, че се намира стълбището към първия етаж. Широкото стълбище без парапет опираше в стената от едната си страна и водеше към главната работна зона в Посолството — най-вероятното място, където терористите са събрали заложниците.

Динг знаеше, че това крие предимства и недостатъци. Ако заложниците са събрани заедно, имаше голяма вероятност и лошите да са заедно. Съсредоточените по този начин цели щяха да улеснят работата на групата, но пък заложниците, седнали един до друг, също щяха да са лесни мишени, ако терористите открият огън.