Големите малки лъжи [bg]

За нейно облекчение Зиги се подчини и написа името си, изплезил език за по-добра концентрация.

— Какъв красив почерк! — възторжено го окуражаваше Маделин. Не искаше да му дава време да мисли. — Ти пишеш много по-красиво от моята Клоуи. Ето, това е всичко! Готов си! Двете с мама ще залепим останалите снимки, докато ти спиш. А сега е време за приказка! Нали? Чудя се дали не е възможно аз да ти прочета приказка? Имаш ли нещо против? Бих искала да видя любимата ти книжка.

Зиги кимна безмълвно, видимо изумен от словесния порой, който се изливаше от устата ѝ. Той се изправи, прегърбил слабичките си рамене.

— Лека нощ, Зиги — каза Джейн.

— Лека нощ, мамо.

Двамата се целунаха за лека нощ като скарани съпрузи, без да се гледат в очите, а после Зиги хвана Маделин за ръката и ѝ позволи да го поведе към стаята му.

След по-малко от десет минути тя се върна във всекидневната. Джейн вдигна поглед към нея; тъкмо залепяше последната снимка от родословното дърво.

— Спи като пън — каза Маделин. — Той всъщност заспа още докато му четях, като децата по филмите. Нямах представа, че може да се случи наистина.

— Много съжалявам. Не трябваше да идваш тук, за да приспиваш още едно дете, но съм ти толкова благодарна, защото не исках да говоря с него на тази тема точно преди лягане, а…

— Шшшт. — Маделин седна до нея и сложи ръка на рамото ѝ. — Нищо не е станало. Напълно те разбирам. Детската градина е много напрягаща. Децата се изморяват.

— Той никога досега не се е държал така. По въпроса за баща му. Имам предвид… винаги съм знаела, че един ден може да възникне проблем, но не смятах, че може да се случи, преди да стане на тринайсет или там някъде. Мислех си, че ще имам време да измисля какво точно да кажа. Мама и татко винаги са ме съветвали да се придържам към истината, но… истината невинаги е… невинаги е… така де, невинаги е толкова…