Големите малки лъжи [bg]

На съседната маса имаше няколко по-възрастни мъже, може би в началото на трийсетте. Костюмари на ръководни длъжности. Мъжете им купиха питиета. Големи, скъпи кремообразни коктейли. Изсмукаха ги като млечни шейхове.

Мъжете идваха отдалеч и бяха отседнали в хотел. Единият от тях хвърли око на Джейн.

— Саксън Банкс — каза и взе ръката ѝ в своята огромна длан.

— Вие сте господин Банкс — каза му Джейн. — Бащата от Мери Попинз.

— Аз съм по-скоро коминочистачът — каза Саксън. Погледна я право в очите и тихо запя: — Коминочистачът носи късмет, огромен късмет.

Не е много трудно за по-възрастен мъж с черна кредитна карта АмЕкс и волева брадичка да омагьоса пийнало деветнайсетгодишно момиче. Погледни я в очите. Запей тихо. Дръж верния тон. Готово. В кърпа ти е вързана.

— Хайде, действай — прошепна в ухото ѝ Гейл. — Защо не?

Защо не, наистина. Не се сещаше за причина, която да я спре.

Мъжът нямаше брачна халка. Вероятно си имаше приятелка у дома, но на Джейн не ѝ влизаше в работата да рови в личния му живот (нали?), а и не възнамеряваше да започва връзка с него. Това щеше да е еднократно забавление нещо, което не бе правила никога досега. Тя винаги бе била прекалено срамежлива. Сега му бе времето да бъде млада, свободна и мъничко луда. Все едно да си на почивка и да се решиш на бънджи скок. А и това щеше да е толкова изискан секс за една нощ, в петзвезден хотел, с петзвезден мъж. Без никакво разкаяние. Зак спокойно можеше да си хваща пътя към Европа и да опипва момичетата на задната седалка в автобуса.

Саксън бе забавен и секси. Двамата се заливаха от смях, докато стъкленият балон на асансьора се плъзгаше нагоре в центъра на хотела. После внезапната приглушена тишина на покрития с мокет коридор. Плъзгането на ключа за стаята му в процепа на ключалката, одобрителното примигване на зелената светлинка.

Не беше прекалено пияна. Просто приятно пийнала. Развеселена. Защо не? — повтаряше си непрекъснато. Защо да не пробва бънджи скок? Защо да не скочи от ръба в нищото? Защо да не бъде малко непослушна? Беше забавно. Беше смешно. Живееше живота, така както Зак искаше да живее живота, като отиде на автобусна екскурзия из Европа и изкачи Айфеловата кула.

Мъжът ѝ наля чаша шампанско, пиха заедно, наслаждавайки се на гледката, после той взе чашата от ръката ѝ, постави я върху нощното шкафче, а тя се почувства като във филмова сцена, която бе гледала стотици пъти, въпреки че част от нея се изсмя на този претенциозен жест.

Той сложи длан на тила ѝ и я придърпа към себе си като танцьор, изпълняващ изкусно движение. Целуна я, притиснал здраво кръста ѝ с една ръка. Афтършейвът му ухаеше на пари.