Големите малки лъжи [bg]

Не би трябвало да отнеме много време. Тя вече бе подготвила всички снимки. Толкова се гордееше с факта, че не е оставила всичко за последния момент. Майка ѝ пое грижата да копира снимки от семейните албуми. Имаше дори една на прапрадядото на Зиги от страна на баща ѝ, направена през 1915-а, минути преди да загине на бойното поле във Франция. Единственото, което Джейн трябваше да направи, бе да накара Зиги да нарисува дървото и да напише поне някои от имената.

Само дето вече трябваше да си е легнал. Остави го твърде дълго в банята. Беше готов за приказка и сън. Щеше да мрънка и да се прозява, и да се изхлузва от стола си, а тя щеше да го моли и да го подкупва, и да го придумва, и целият този процес щеше да е дълъг и мъчителен.

Глупава идея. Просто трябваше да го сложи в леглото. Нелепо беше да принуждава петгодишно дете да стои будно до късно, за да прави училищен проект.

Дали не би могла просто да му даде почивен ден утре? Отсъствие по здравословни причини? Но той обожаваше петъците. Суперпетъци. Така ги наричаше госпожица Барнс. Освен това Джейн наистина предпочиташе да го изпрати на училище утре, защото трябваше да работи. Имаше три крайни срока за спазване.

Да го направят сутринта преди училище? Ха! Да бе. Сутрин едва успяваше да го накара да обуе обувките си. Сутрин и двамата бяха пълна скръб.

Дишай дълбоко. Дишай дълбоко.

Откъде да знае човек, че детската градина може да е толкова стресираща? Ох, това беше смешно! Това беше толкова смешно. Тя просто не можеше да намери сили да се засмее.

Мобилният ѝ телефон мълчеше. Тя го взе и погледна екрана. Нищо. Маделин обикновено отговаряше веднага на есемеси. Сигурно ѝ беше писнало от вечните проблеми на Джейн.

— Мамо! Трябва ми лъжицата! — извика Зиги.

Телефонът звънна. Тя го сграбчи на секундата.

— Маделин?

— Не, рожбо, Пийт е. — Беше Пийт водопроводчикът. Сърцето ѝ се сви. — Виж…

— Да, знам! Съжалявам! Още не съм направила плащането. Тази вечер ще е готово.

Как бе могла да забрави? Винаги подготвяше платежните ведомости за Пийт в четвъртък до обяд, за да може той да плати на „момчетата“ си в петък.

— Няма проблем — каза Пийт. — До скоро, рожбо.

И затвори. Не си падаше по празните приказки.

— Мамо!

— Зиги! — Джейн нахълта в банята. — Време е да източиш водата! Трябва да направим проекта с родословното дърво!

Зиги лежеше проснат по гръб, безгрижно кръстосал ръце на тила си като на плаж от мехурчета.

— Ти каза, че не е за утре.

— За утре е! Аз бях права, не ти! Така де… ти беше прав, не аз! Трябва да го направим веднага! Бързо! Хайде да облечем пижамката ти!

Тя бръкна в топлата вода и издърпа тапата, макар да знаеше, че прави грешка.

— Не! — гневно извика Зиги. Той обичаше сам да вади тапата. — Аз ще я извадя!