Големите малки лъжи [bg]

— Той е бил задник — безпомощно каза Маделин. — Той просто е бил един тъп задник. — Внезапно ѝ хрумна, че колкото повече говореше Джейн за грозотата, толкова по-красива изглеждаше, с разхлабената си опашка, порозовелите бузи и блесналите си очи. — А ти си красива.

— Не! — гневно отвърна Джейн. — Не съм! И в това няма нищо лошо. Не всички сме красиви, така както не всички сме музикални, и това е съвсем нормално. И не ми пробутвай онези глупости за вътрешната красота, която блести и през грозната опаковка.

Маделин, която тъкмо щеше да ѝ пробута глупостта за вътрешната красота, си прехапа езика.

— Нямах намерение да отслабвам чак толкова много — каза Джейн. — Яд ме е, че отслабнах, защото излиза, че съм го направила заради него, но след това просто промених отношението си към храната. Всеки път, когато започнех да се храня, сякаш виждах себе си отстрани. Виждах се така, както ме бе видял той: дебела повлекана, която яде. И гърлото ми просто… — Потупа шията си с ръка и преглътна. — Както и да е! Беше доста ефикасно! Като стомашен байпас. Трябва да започна да го продавам. Диетата „Саксън Банкс“. Един бърз, леко болезнен сеанс в хотелска стая — и готово: доживотно хранително разстройство. Изгодно!

— О, Джейн!

Замисли се за майката на Джейн и за репликата ѝ на плажа: „Едва ли някой би искал да види това в бански от две части“. Майката вероятно имаше пръст в полагането на основата за смесените чувства на Джейн относно храната. Медиите бяха изиграли своята роля, жените като цяло също — с тяхната склонност към ниска самооценка, а накрая Саксън Банкс бе свършил останалото.

— Както и да е — каза Джейн. — Съжалявам за тази тирада.

— Не съжалявай.

— Освен това нямам лош дъх. Ходих на зъболекар. Много пъти. Но преди това бяхме яли пица. Усетил е дъх на чесън.

Значи, това бе причината за манията ѝ да дъвче дъвка.

— Дъхът ти ухае прекрасно. Аз имам отлично обоняние.

— Мисля, че шокът изигра най-голяма роля. Начинът, по който той се промени. Изглеждаше толкова мил, а аз винаги съм смятала, че имам много добра преценка за хората. След това не можех истински да се доверя дори на собствените си инстинкти.

— Не се изненадвам — каза Маделин. Дали тя би го избрала? Дали би се хванала в капана на песента му от Мери Попинз?

— В крайна сметка не съжалявам. Получих Зиги. Моето бебе чудо. Когато той се роди, сякаш се събудих. Все едно той нямаше нищо общо с онази нощ. Това красиво мъничко бебе. И едва когато започна да се превръща в малък човек със свой собствен характер, ми хрумна, че той би могъл… че би могъл да е… наследил нещо от… от баща си.

За пръв път гласът ѝ затрепери.