Големите малки лъжи [bg]

Зиги веднага спря. Оттегли се назад към таблата на леглото и я погледна ужасен. После се сви на мъничко кълбо, голичък, и жално заплака.

— Зиги — каза тя и положи длан върху изпъкналия му гръбначен стълб, но той отблъсна ръката ѝ. На Джейн ѝ се гадеше от чувство за вина. — Съжалявам, че се развиках така. — Наметна голото му телце с хавлията. Съжалявам, че изпитах желание да те запокитя в стената.

Той рязко се обърна, хвърли се към нея и увисна като мече коала — с ръце около врата ѝ, с крака около кръста ѝ, заровил мокрото си, сополиво лице в ямката на шията ѝ.

— Всичко е наред — каза тя. — Всичко е наред. — Взе хавлията от леглото и отново го наметна. — Бързо. Хайде да облечем пижамката, преди да си замръзнал.

— Някой звъни — обади се Зиги.

— Какво?

Той вдигна глава от рамото ѝ и се ослуша.

— Чуваш ли?

Някой звънеше от домофона на входа.

Джейн отнесе детето до всекидневната.

— Кой е? — попита Зиги. Тръпнеше от вълнение и любопитство. По бузите му все още имаше сълзи, но очите му бяха бистри и ясни. Все едно цялата тази ужасна драма никога не се бе случвала.

— Не знам — отвърна Джейн. Може би някой от съседите идваше да се оплаче от шума? Полицията? От Службата за закрила на детето идваха да отведат Зиги?

Тя вдигна слушалката на домофона.

— Ало?

— Аз съм! Пусни ме да вляза! Студено е!

— Маделин? — Натисна копчето за отключване на входната врата, остави Зиги в коридора и отиде да отвори вратата на апартамента.

— И Клоуи ли е тук? — Зиги развълнувано заподскача наоколо и хавлията се изхлузи от раменете му.

— Клоуи сигурно е в леглото си, където трябва да си и ти.

Джейн погледна надолу към стълбището.

— Добър вечер! — Маделин я дари със сияйна усмивка, докато потракваше нагоре по стълбите в жилетка с цвят диня, джинси и островърхи ботуши на високи токчета.

— Здравей? — изненадано поздрави Джейн.

— Нося ти картон. — Маделин вдигна като жезъл грижливо навит на руло жълт картон.

Джейн избухна в сълзи.