Големите малки лъжи [bg]

Джейн поклати глава.

— Знам. Но се старая да не му придавам твърде голямо значение. Има хора, които наистина си падат по тази еротична асфиксия. — Тя несъзнателно сложи ръка на шията си. — И ти би могла да си от тях.

— Двамата с Ед намираме за еротични редките моменти, когато се озоваваме в леглото без шаващи помежду ни дечурлига — каза Маделин. — Джейн, скъпо мое момиче, това не е било сексуално експериментиране. Това, което ти е причинил този мъж, не е било…

— Е, все пак не забравяй, че чуваш историята от моята гледна точка — прекъсна я Джейн. — Той може да си я спомня различно. — Сви рамене. — Ако изобщо я помни.

— А другото е словесно насилие. Нещата, които ти е наговорил. — Маделин усети как гневът ѝ отново кипна. По какъв начин би могла да смачка този мръсник? Как би могла да го накара да си плати? — Тези отвратителни неща.

Когато Джейн ѝ разказваше историята си, тя изобщо не се замисли в опит да се сети за точните думи. Изрецитира обидите му с равен, монотонен глас, като стихотворение или молитва.

— Да — каза Джейн. — Дебело, грозно момиченце.

Маделин потръпна.

— Не си.

— Бях с наднормено тегло — каза Джейн. — Някои хора сигурно биха казали, че съм била дебела. Обичах да ям.

— Гастроном — уточни Маделин.

— Не, това е твърде изискано. Аз просто обичах всякаква храна, а най-вече обичах храна, от която се пълнее. Торти. Шоколад. Масло. Умирах за масло.

На лицето ѝ се изписа леко изумление, сякаш не можеше да повярва, че говори за себе си.

— Ще ти покажа снимка — каза тя на Маделин и започна да рови в телефона си. — Приятелката ми Ем тъкмо публикува това във Фейсбук като спомен от миналото. Това съм аз на нейния деветнайсети рожден ден. Само няколко месеца преди… преди да забременея.

Тя обърна екрана към Маделин, за да ѝ покаже. На снимката Джейн носеше червена тясна рокля с ниско деколте. Стоеше между две други момичета на същата възраст, и трите ухилени към фотоапарата. Джейн изглеждаше като коренно различен човек: по-нежна, без комплекси и много по-млада.

— Била си сочна — каза Маделин и ѝ върна телефона. — Не дебела. Изглеждаш прекрасно на тази снимка.

— Интересно е, като се замисля — каза Джейн, поглеждайки снимката за последно, преди да я затвори. — Защо съм се чувствала толкова тежко наранена от тези две думи? От всичко, което направи с мен, най-много ме заболя от тези две думи. Дебела. Грозна.

Тя гневно изплю двете думи една след друга. На Маделин ѝ се искаше Джейн да спре да ги повтаря.

— Искам да кажа, че един дебел, грозен мъж все пак може да бъде и забавен, и симпатичен, и преуспял — продължи Джейн. — Но ако си жена, сякаш няма по-срамно нещо от това.

— Но ти не си била и не си такава… — започна Маделин.

— Да, добре, но и да съм била, какво от това! — прекъсна я Джейн. — Какво значение има, ако съм била такава! Това искам да кажа. Какво толкова, ако съм била с наднормено тегло и неособено красива? Защо това е толкова ужасно? Толкова отблъскващо? Защо се приема като края на света?