Денят не си личи по заранта

Вероятно за да прогони тоя дъх, Сеймур пали цигара и прави няколко бавни крачки към прозореца, сякаш забравил, че има гост.

— Вие сте се пренесли у Мод? — питам без особено любопитство, като се настанявам в малко кресло точно срещу малкия, вероятно, току-що пуснат вентилатор.

— Съвсем временно — промърморва американецът. — И точно колкото ще трае нашият разговор. Изобщо излишно е да ревнувате.

— Нямате представа как ви обожава тази жена.

— Не е ли време да минем на по-сериозна тема? — забелязва Сеймур, като се отдръпва от прозореца.

И без да чака съгласието ми, приближава към бюфета и натиска някакво копче.

Запис на разговори, естествено. И с моето ценно участие, естествено. Отпърво беседвам с Ерлих, а сетне — с Томас, все върху този вълнуващ проблем — оръжието.

— Вторият материал не е много качествен — признава американецът, като спира магнетофона. — Този глупав хитрец се погрижи да избере за пазарлъка възможно най-шумното място. Обаче, както виждате, това не пречи думите да се долавят съвсем членоразделно.

— Добра работа — кимам. — И съкрушителна документация. Но с една съществена липса.

— Прав сте. Засега в колекцията отсъствува тъкмо най-важният събеседник. И точно по тоя въпрос трябва да поговорим.

Сеймур отваря барчето и отново го затваря.

— У тази жена няма нищо за пиене…

— Нали самата тя не пие. А вероятно не кани и гости.

— Да. Идеална секретарка — потвърждава американецът. — Да не повярваш просто, че тая порода все още се среща тук-там. Добре, че все пак има пепелник…

— Не съм сигурен дали може да се използува. Смятам, че служи за украшение.

Пепелникът от розов венециански кристал, поставен върху масичката, е наистина импозантен.

— Използувайте го на моя отговорност — избъбря Сеймур и смачква вътре угарката, след като е наръсил с пепел целия хол.

Той забучва в ъгъла на устните си нова цигара, щраква запалката и произнася:

— И тъй, Томас иска да отстрани Ерлих като посредник, за да спести комисионата. Това не е беда. Ерлих може да фигурира и като човек, осигуряващ транспорта, но все едно, трябва да фигурира.

— Струва ми се, че и тази малка роля е вече на път да му бъде отнета.

— От кого? — вдига вежди американецът.

— От вашата Сандра.

Излагам с няколко думи мнението на Сандра за Ерлих като опасен човек.

— Мод не ми е казвала подобно нещо — забелязва Сеймур.

— Аз не се изповядвам пред Мод. Беседата беше на четири очи.

И понеже той мълчи замислено, добавям:

— Странно все пак, че вашите жени си позволяват да действуват на своя глава.

— Грешите, Майкъл — поклаща глава американецът. — Те не са мои жени. Нещо повече, тия две сестрички дори не подозират съществуването ми.