Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Притеснението ми беше толкова голямо, че се почувствах длъжен да се извиня на дон Хуан, задето, както си мислех, бях така склонен да се поддавам на внушения. Той не ми се смя, нито пък се пошегува с мен. Само ми обясни търпеливо, че магьосниците са способни да оставят точни сведения за своите открития в позицията на събирателната точка. Той каза, че когато искаме да стигнем до същината на някое писмено сведение, ние трябва да използваме чувството си за съпричастност и въображението си, за да проникнем отвъд страниците и да обхванем самото преживяване. Но тъй като в света на магьосниците няма писмени архиви, в позицията на събирателната точка биват оставяни цялостни сведения за неща, които човек може не да прочете, а лично да изживее.
За да поясни твърдението си, дон Хуан ми даде за пример магьосническите уроци за второто внимание. Той изтъкна, че те се преподават тогава, когато събирателната точка на ученика се намира в положение, различно от обичайното. По този начин урокът се записва тъкмо в нейната позиция. За да го възстанови в паметта си, ученикът трябва да върне събирателната си точка в същата позиция, която е заемала при преподаването на урока. Дон Хуан завърши обяснението си, като повтори онова, което ми беше казвал и по-рано — че възстановяването на всички положения, в които събирателната точка е била по време на отделните уроци, е постижение от изключителна величина.
В течение на почти цяла година дон Хуан не ме попита нищо във връзка с третата ми задача, докато един ден, доста ненадейно, поиска да му опиша най-подробно развоя на моите упражнения по сънуване.
Най-напред му споменах за една загадъчна цикличност. В продължение на месеци имах сънища, в които стоях и наблюдавах как самият аз спя в леглото си. Странното в случая беше системността, с която ми се присънваше това — точно на всеки четири дни, съвсем като по часовник. В промеждутъчните три дни сънуването ми протичаше по обичайния си начин: разглеждах всеки възможен елемент на моите сънища, после ги сменях, а понякога, тласкан от пагубно любопитство, се отправях след проникващата чужда енергия — скаутите, макар че това ме караше да се чувствам ужасно виновен. Струваше ми се, че склонността към тези пътешествия е като някаква тайна наркомания. Реалността на света, в който попадах, ме привличаше непреодолимо.
Дъбоко в себе си смятах, че някакси съм освободен от пълната отговорност за тези действия, защото самият дон Хуан ми беше дал идеята да попитам сънния пратеник за начина, по който да освободя синия скаут, задържан сред нас. Дон Хуан всъщност искаше да каже, че трябва да повдигна въпроса по време на ежедневните си занимания, но аз реших, че ме съветва да разпитам пратеника, когато се намирам в неговия свят. В действителност исках да разбера от него дали беше вярно, че неорганичните същества ми бяха поставили капан. Пратеникът не само потвърди всичко, което дон Хуан ми беше казал по този въпрос, но и ми даде наставления какво да направя заедно с Карол Тигз, за да освободя скаута.
— Системността на твоите сънища донякъде отговаря на очакванията ми — отбеляза дон Хуан, след като изслуша как протичаха упражненията ми.
— Защо говориш така, дон Хуан?
— Заради взаимоотношенията ти с неорганичните същества.
— Отдавна съм приключил с тях — излъгах аз, като се надявах, че той няма да се задържи на тази тема.
— Казваш това само заради мен, нали? Не е необходимо да се криеш; зная как стоят нещата. Повярвай ми, щом веднъж си се хванал на хорото им, няма как да се пуснеш. Те винаги ще те преследват. Или пък, което е още по-лошо, ти винаги ще ги преследваш.
Дон Хуан ме погледна втретчено; явно съм имал много виновен вид, защото той прихна да се смее.
— Една такава системност може да се обясни само с това, че неорганичните същества отново се опитват да ти угаждат — каза той след малко, вече със сериозен тон.
Побързах да сменя темата с думите, че друга достойна за отбелязване подробност от моите упражнения беше собствената ми реакция, когато се наблюдавах как лежа и спя дълбоко. Тази гледка неизмено ме стряскаше толкова, че или замръзвах на една място, докато сънят се сменяше, или се събуждах от силната уплаха, крещейки с цяло гърло. Бях стигнал дотам, че се боях да заспя в дните, в които знаех, че това ще ми се присъни.
— Все още не си готов за истинско сливане на реалността на сънуването си и на ежедневната си реалност — заключи дон Хуан. — Трябва да направиш по-задълбочен преглед на живота си.