Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Нима енергийното ми тяло не е направило нищо досега? — попитах аз.
— Част от него действаше, иначе ти не би могъл да пътуваш до света на неорганичните същества — отвърна дон Хуан. — Но сега то трябва да бъде ангажирано изцяло, за да изпълни упражнението за третата врата. Ето защо е необходимо да обуздаеш своята рационалност — така ще улесниш задачата на енергийното си тяло.
— Опасявам се, че си сбъркал адреса — казах аз. — След всички преживявания, които ти ми докара до главата, у мен е останала твърде малко рационалност.
— По-добре не казвай нищо. При третата врата тъкмо рационалността е отговорна за упорството на нашите енергийни тела да задълбават в излишни подробности. Тогава трябва да имаме ирационална гъвкавост и освободеност, за да противодействаме на това упорство.
Твърдението на дон Хуан, че всяка от вратите на сънуването е препятствие, в този случай се оказа по-вярно от когато и да било. Упражнението за третата врата изискваше повече усилия, отколкото бях положил за предишните две задачи, взети заедно. Дон Хуан упражняваше огромен натиск върху мен. Освен това, в живота ми се бе появило нещо ново: едно истинско чувство на страх. Дотогава бях изпитвал нормални, а понякога дори прекалено силни страхове от едно или друго, но в целия ми опит нямаше нищо, което би могло да се сравни с уплахата, породена от схватката ми с неорганичните същества. Въпреки това тези наситени прежибявания бяха извън обсега на обикновената ми памет. Можех да си ги спомня единствено в присъствието на дон Хуан.
Веднъж го попитах за този странен факт, когато двамата с него бяхме в Националния музей за антропология и история в Мексико Сити. Въпросът ми беше предизвикан от обстоятелството, че точно в този момент у мен се пробуди необичайната способност да си спомня всичко, което ми се беше случило през цялото време на познанството ми с дон Хуан. И това ме накара да се почувствам толкова свободен, лек и сърцат, че направо затанцувах наоколо.
— Просто става така, че присъствието на нагуала води до промяна на събирателната точка — каза дон Хуан.
Тогава той ме заведе в една от залите на музея, заявявайки, че въпросът ми бил напълно във връзка с онова, което се канел да ми каже.
— Намерението ми бе да ти обясня, че позицията на събирателната точка е като склад, в който магьосниците съхраняват сведенията си — започна той. — Направо се разтопих от удоволствие, когато твоето енергийно тяло долови намерението ми и ти сам ме запита за онова, което възнамерявах да ти кажа. Енергийното тяло има необхватни познания. Нека да ти покажа колко много знае то.
Дон Хуан ми нареди да вляза в пълен вътрешен покой. Той ми напомни, че поради предизвиканата от неговото присъствие промяна на събирателната ми точка, аз вече се намирах в особено състояние на съзнанието. После ме увери, че благодарение на пълния вътрешен покой скулптурите в залата щели да ме накарат да видя и чуя невъобразими неща. Той добави, очевидно за да засили объркването ми, че някои от археологическите експонати в тази зала имали способността сами да причиняват промяна на събирателната точка, и че постигането на състояние на пълно мълчание щяло да ми позволи действително да стана свидетел на сцени, свързани с живота на хората, които са изработили тези предмети.
Тогава дон Хуан ме поведе на най-странната музейна обиколка, която някога бях предприемал. Докато вървяхме из помещението, той ми описваше и разясняваше изумителни подробности за всеки от големите експонати. Според него, всяко от тези произведения представляваше документ, умишлено оставен от хората, живели в древността — документ, който дон Хуан, като магьосник, разчиташе пред мен така, както някой би чел книга.
— Всеки от събраните тук предмети е предназначен да предизвика промяна на събирателната точка — продължи той. — Съсредоточи погледа си върху някой от тях, накарай разума си да замлъкне и сам открий може ли това да се получи и при теб, или пък не.
— А по какво ще позная, че събирателната ми точка е променила позицията си?
— Ако това стане, ще видиш и почувстваш неща, които са извън нормалния обсег на възможностите ти.
Трудно бих могъл да обясня онова, което чух и видях, докато се взирах в скулптурите. Преди бях наблюдавал всички тези предмети с очите на антрополог, като винаги се бях съобразявал с тълкуванията на учените, работещи в тази област. Техните описания на функциите на предметите — описания, които изхождаха от познанието на съвременния човек за света, сега за пръв път ми се сториха крайно предубедени, да не кажа направо нелепи. Онова, което дон Хуан ми разказа за тези експонати и което аз самият видях и чух, докато ги гледах втренчено, нямаше нищо общо с прочетеното от мен дотогава.