Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Спиърс остави чашата си на масата и се прокашля:
— Джеймс, днес ние дойдохме в „Кандълторп“, защото най-подробно обсъждахме положението и стигнахме до конкретно решение.
— Разкрихте ли това ваше решение първо на Маркъс и дукесата?
— Не, казваме ти го първо на теб — отвърна Баджър.
— И за какво става дума?
Маги приглади великолепната си смарагдовозелена сатенена пола и започна:
— Ти се превърна в прекрасен мъж, Джеймс. Тъкмо това казах на Джеси и действително си го мисля. Ние всички се гордеем с теб. Време е обаче да се стегнеш и да направиш правилния избор.
— Правилния избор?
— Да, Джеймс — обади се Сампсън, главният съдия. — Ние също така бяхме единодушни, че ти пръв трябва да чуеш нашето решение. То засяга лично теб, не Негово височество или дукесата. Всъщност то засяга и тях, но не така пряко, както теб.
— И какъв е този „правилен избор“, ако мога да попитам? — Джеймс се изправи и закрачи към камината. Възможността да се разхожда из собствената си гостна стая му даваше поне илюзията за някаква свобода. Решетката на камината беше идеално почистена. Той небрежно се облегна върху полицата над камината и кръстоса ръце на гърдите си, което не беше лесно, защото все още държеше чашата си с чай. — Хайде, Спиърс, изплюй камъчето.
— Е добре, Джеймс. — Спиърс се изправи със съвсем строго изражение, като съдия, който е готов да произнесе присъдата. Той отмери три крачки и застана така, че да е с лице към всички. После прочисти гърлото си. Дори един професионален актьор нямаше да го направи така добре. Накрая каза: — Ние смятаме, че трябва да се ожениш за Джеси.
Джеймс го зяпна. През цялото време бе подозирал какво имат предвид с този „правилен избор“, но просто не му се искаше да го приеме. Сега обаче всичко беше казано ясно и недвусмислено. Той не искаше току-така да се изправи лице в лице с тази истина, е, може би вече го беше правил някъде дълбоко в съзнанието си, но не беше обръщал внимание. Никога не му се бе искало да се замисля за подобно нещо, или поне не напълно съзнателно. Той продължи да гледа втренчено още известно време, нервно чоплейки пръсти. Накрая проговори:
— Това изобщо не е ваша колективна грижа. Джеси няма нищо общо с когото и да било от вас, няма нищо общо и с мен. Хленчила ви е тук, че съм я озлочестил, нали? Не съм го правил. Нямах нищо общо с цялата работа. Въпреки че не е моя вината и въпреки че казах и на баща й, че не аз съм я озлочестил, той все още не ме оставя на мира. Самата Джеси беше тази, която поиска просто да се приключи с целия този абсурд. Но ето че вече е подхванала друга песен, така ли? Сега вече иска не само кожата ми, но и името ми?
Маги взе да разглежда нокътя на палеца си, след което бавно, невероятно бавно завъртя сватбения си пръстен около пръста си.
— Това е най-тъпото нещо, което някога съм чувала от теб, Джеймс. Джеси е невинна. Тя е изключително беззащитна — в чужда страна е. Все още не знае кое е добро за нея и кое — не, макар че през последните дни ние започнахме да й правим доста конкретни намеци. Тя ще те защищава до гроб или поне ще се постарае да го направи. Не е подхващала никаква друга песен. Не мисля дори, че тя изобщо иска да се омъжва за теб.
— Ето, виждате ли? Значи съм бил прав. Тя изобщо не проявява интерес към мен.
Баджър се прокашля:
— Госпожа Маги тъкмо щеше да отбележи, че има една единствена причина, поради която Джеси не иска и да чуе за брак с теб. Тя смята, че ти дори не я харесваш. Госпожа Маги, струва ми се, че вие споменахте този многозначителен аргумент миналата вечер, когато ви поднесох моя десерт от желирани круши.
— Мътните да ви вземат всички вас, дето все се бъркате там, където не ви е работа! Искате ли да чуете истината? Е добре, много рядко ми се случва да харесам нещо у Джеси. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, когато съм могъл да харесам нещо у нея.
Спиърс се прокашля. Той изчака, докато недоволният шепот утихна напълно. После изчака всички да погледнат към него и накрая каза:
— Ние разпитвахме Джеси много подробно. Тя е толкова затворена и необщителна — като мида в черупката си. Единственото, което успяхме да разберем, е, че намира „Кандълторп“ за прекрасно имение. Ние всички решихме, че подобно мнение е доста показателно.
— Какво, по дяволите, означава това? Показателно? На мен това ми показва единствено, че тя има очи на главата си и поне минимално количество разум. „Кандълторп“ е великолепно имение. Защо и тя да не го признае?
Сампсън и Маги размениха погледи. Баджър разглеждаше фините резенчета лимонов кейк. Той хапна едно, дълго време продължи да го дъвче с полупритворени очи и накрая само кимна на себе си. Спиърс изглеждаше по-сериозен от всякога.