Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
„Дявол да ме вземе — помисли си Бринкерхоф, загледан в баснословно скъпата й рокля от сив кашмир — или аз остарявам, или тя се подмладява“.
— Седмичните отчети — усмихна се тя и размаха като ветрило няколко документа. — Трябва да провериш показателите.
Бринкерхоф огледа тялото й.
— Оттук ми изглеждат отлични.
— Я стига, Чад — засмя се тя. — Достатъчно стара съм да ти бъда майка.
„Не ми го напомняй“ — каза той на себе си.
Мидж се приближи до бюрото му.
— Вече си тръгвах, но директорът иска да бъдат обработени и да са на писалището му, когато се прибере от Южна Америка. А това означава понеделник рано сутринта. — Тя стовари разпечатките пред него.
— Аз какво… да не съм счетоводител?
— Не, сладур, ти си организаторът на веселбата.
— И защо тогава трябва да смятам числа?
Тя разроши косата му.
— Защото искаш повече отговорност, нали така? Ето ти възможност.
Той я изгледа тъжно.
— Мидж… аз нямам личен живот.
Тя почука с молива си по листата.
— Това е животът ти, Чад Бринкерхоф. — Погледна го и тонът й омекна. — Мога ли да направя нещо за теб, преди да съм си тръгнала?
Той я изгледа умолително и завъртя схванатия си врат.
— Раменете ми има нужда от малко…
Но Мидж не захапа.
— Вземи аспирин.
— Малко масаж? — нацупи се по детски той.
Тя поклати глава.
— Според „Космополитен“ две трети от масажите на раменете завършват със секс.
Бринкерхоф се възмути.
— Само с нашите не става така.
— Именно. — Тя му намигна. — Това е проблемът.
— Мидж…
— Лека нощ, Чад. — И тя тръгна към вратата.
— Наистина ли си тръгваш?
— Знаеш, че бих останала, Чад — тя поспря на прага, — но и аз имам своята гордост. И не мога да приема да свиря втора цигулка… особено с тийнейджърка.
— Жена ми не е тийнейджърка — възрази Бринкерхоф. — Тя само се държи като тийнейджърка.
Мидж го погледна изненадано.
— Нямах предвид жена ти, Чад. — И невинно хлопна няколко пъти с клепачи. — Имах предвид Кармен. — Изговори името с подчертан пуерторикански акцент.
Гласът на Бринкерхоф му изневери.
— Коя?
— Кармен. От продоволствения отдел.
Бринкерхоф се изчерви. Кармен Уерта бе двайсет и седем годишна специалистка по сладкиши на работа в обслужващия сектор на АНС. Беше се боричкал с нея няколко сладки часа в склада.
Мидж насмешливо му намигна.
— Помни, Чад — Големия брат знае всичко.
„Големия брат? — Бринкерхоф възмутено преглътна. — Големия брат следи какво става из складовите помещения, така ли?“
Големия брат или „Брата“, както често го наричаше Мидж, беше „Центрекс 333“, инсталиран в малко отделно помещение непосредствено до заседателната зала в апартамента. „Брата“ бе светът на Мидж. Той получаваше данни от 148 наблюдателни телевизионни камери, 399 врати с електронни ключалки, 377 инсталирани телефонни подслушвателни устройства и 212 случайно „разхвърляни“ по територията на АНС микрофона.
Директорите на АНС бяха разбрали по трудния начин, че 26000 служители са не само голям актив, но и голям потенциален източник на проблеми. Всички големи пробиви в секретността на АНС за цялата история на Агенцията бяха станали отвътре. В задълженията на Мидж като аналитик на вътрешната сигурност влизаше да наблюдава всичко, ставащо на територията на АНС… явно включително складовите помещения.
Бринкерхоф се изправи, за да се защити, но Мидж вече излизаше.
— И ръцете над бюрото — предупреди го тя през рамо. — Няма да се пипаш, като си тръгна. Стените имат очи.
Бринкерхоф седна и се заслуша в отдалечаващите се по коридора стъпки. Поне можеше да е спокоен, че Мидж никога няма да каже на никого. Защото самата Мидж си имаше слабости… Моменти на недискретност — основно масажите на раменете му.
Мислите му се върнаха на Кармен. Представи си гъвкавото й тяло, мургавите й бедра, усиленото докрай радио, дънещо на средни вълни салса от Сан Хуан. Усмихна се. „Може да й се обадя, като свърша“.
Той разлисти първата разпечатка.
КРИПТО — ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ/ЕФЕКТИВНОСТ
Настроението му моментално се подобри. Мидж му бе дала проста задача — отчетите за „Крипто“ винаги бяха елементарни за обработка. Технически погледнато, той трябваше да състави подробен отчет, но единственият показател, от който директорът по правило се интересуваше, бе СРР — „средни разходи на разшифровка“. СРР показваше колко ориентировъчно струва работата на TRANSLTR по разшифроването на едно прехванато шифровано съобщение. Стига този показател да бе под $1000 на съобщение, Фонтейн намираше това за приемливо. „По един бон на бутилка. — Бринкерхоф се подсмихва. — Доларите на данъкоплатеца в действие“.